Причини за възникването и развитието на позитивната психотерапия

Докато много от съществуващите психотерапевтични методи произлизат от конфликти, проблеми, нарушения и болести, то позитивната психотерапия има друг начин на помагане- възможности, ресурси и способности. Ако развитието на способностите е потиснато, занемарено или скрито се стига до конфликтен потенциал.

Създател на Позитивната психотерапия е д-р Носрат Песешкиан /1933г.-2010г./, на който му прави впечатление, че в неговата родина Ориент много поведенчески модели, навици и нагласи често се оценяват по различен начин в различните културни общности като например тези в западния свят. Например, ако човек е болен в западния свят, той трябва да лежи на спокойствие и не трябва да го посещават много хора. Посещенията се преживяват като социален контрол. На изток, ако човек се разболее, леглото му се поставя във всекидневната. Болният е в центъра на вниманието и се посещава от всички членове на семейството, роднини и приятели. Липсата на посетители би се считала за обида и ограничено съчувствие.

Прочетете повече

Най-често задаваните въпроси от хора, търсещи психологическа помощ – част 4

Когато говоря пред Вас за …… /семейството ми, приятелите, колегите, познатите/ се чувствам все едно говоря „зад гърба им или ги очерням”!

- Това, че говорите за тези неща означава, че точно това Ви тревожи и имате нужда да споделяте пред някой, който да Ви изслуша и помогне.

Надежда

Не се притеснявайте, че може „да очерните някой”. Говорете за нещата, които Ви разстройват, това е начин да Ви олекне, да се почувствате по-добре и да Ви бъде помогнато. Освен това нещата, които споделяте пред мен остават тук, в тази стая. Те не се разпространяват навън, пред други хора.

Обикновено клиентите, когато споделят за свое разочарование от членове на семейството, приятели, познати, колеги и др., изпитват и нотка вина за това, тъй като нещата, които доверяват на психолога не се случват очи в очи с гореспоменатите. Това не бива да се случва, тъй като консултирането е процес на споделяне и доверяване най-често между психолог – клиент и по време на този процес човека може да сподели всичко, което го притеснява, тревожи, разочарова, гневи и т.н. По време на психологическото консултиране клиента може да види от друг ъгъл отношенията си с другите, да помисли и поразсъждава върху тях, да си направи различни равносметки и да стигне до различни изводи.

Прочетете повече

Най-често задаваните въпроси от хора, търсещи психологическа помощ – част 3

Може ли да се срещнем в някое кафене?

- Не. Професионалните психолози приемат само в кабинет /офис/. Звучи несериозно да Ви консултирам в кафене. Сериозните неща се правят по сериозен начин. Аз съм професионален психолог. Ако искате да дойдете при мен на консултация, заповядайте в кабинета ми.

Обикновено желанието на хората  е да бъдат консултирани  в заведение или на пейка в близкия парк произтича от страха да се срещнат с непознат човек на непознато място. Неутралната среда създава една защитеност у човека, търсещ помощ. В други случаи тя предразполага към създаване на неформални отношения и дори фамилиарничене между психолога и клиента. Това не бива да се допуска! В тези взаимоотношения трябва  да има емпатия, но винаги трябва да има и дистанция. Ако психолог допусне да консултира на място като кафене, ресторант, пейка в парка и др.п. – това говори за непрофесионално отношение към процеса на консултиране и помагане.

Допуска се консултиране в дома на клиента единствено в случаите, когато той е тежко болен – например при прекаран наскоро инсулт, инфаркт, страхова невроза, агорафобия или друг вид психоза- тогава, когато състоянието на човека не позволява излизането му навън. Всичко това допълнително се договаря с близките на клиента и често се заплаща допълнително.

Безработен/тна съм! Ако дойда при Вас на консултация ще ми помогнете ли да си намеря работа?

- Заповядайте в кабинета ми. Имам опит в консултирането на безработни хора и такива, които искат да сменят работата си. Дали ще Ви помогна да си намерите работа – Вие ще прецените, но това зависи и от Вас, а не само от психолога.

психологическа подкрепа

Ако изпълнявате препоръките, които Ви се дават, имате реалистични очаквания при търсенето на работа и бъдете активни на пазара на труда, ще се намерите работа.

Ето, тук отново наблюдаваме желаниета на клиентите да им се гарантира успеха, след проведената консултация. По този начин малко „изместват” основната отговорност, която е тяхна и я прехвърлят върху консултанта.

Прочетете повече

Най-често задаваните въпроси от хора, търсещи психологическа помощ – част 2

Вярно ли е, че психолозите, които взимат по-скъпо за консултация, са по-високо квалифицирани?

- Не. Често хората си мислят, че ако платят повече пари за консултация, ще бъдат приети от най-добрия психолог или психотерапевт. Това не е така.

Въпроси към психолога

Познавам колеги, които не са високо квалифицирани и въпреки това поддържат високи цени с идеята, че „след като ще се натоварват като слушат за проблемите на хората, поне да е за повече пари”. Познавам колеги, които са се обучавали към една определена психологическа школа, където ги учат, че „колкото са по-високи цените на консултациите, толкова по-добро е консултирането и толкова повече клиенти ще им донесат високите цени, които обявяват”. Познавам и колеги, които са добри психолози, но не поддържат високи цени за провежданите от тях консултации.

Както вече писах в предишната статия, която можете да прочетете ТУК, психологическата помощ не бива да бъде достъпна само и единствено за хора, които са финансово заможни.

Прочетете повече

Най-често задаваните въпроси от хора, търсещи психологическа помощ – част 1

Често хората, които търсят психологическа помощ, когато се обадят по телефона или дойдат на първа консултация, задават въпроси и правят коментари, свързани с някои неясноти около процеса на консултиране и помагане.

25

Можете ли да ми помогнете?

- Най-често искам човека, който ме търси за консултация да ми опише в рамките на 2-3 изречения с каква заявка идва при мен. Ако преценя, че мога да помогна, го каня в кабинета – уговаряме ден и час за първа консултация.

Можете да влезете на моя сайт – Психологическа подкрепа – да разгледате автобиографията ми и да се запознаете с опита, който имам.

Прочетете повече

Как да се научим на асертивност. Аз-послание

Искам да се науча на асертивност!  Как да стане това? 

Всеки човек може да бъде асертивен, стига да иска да се научи. Как може да стане това? Прочетете редовете по-долу. Говорете за себе си, т.е. “Аз мисля, че…”/пример: това решение не е добро/. Споделете как се чувствате, т.е. “Чувствам, че…” /пример: не мога да се справя с поставената задача/. Поемете отговорност за чувствата си: “Ядосвам се, тъй като…” /пример: ти се държиш зле/. Кажете точно, ясно и категорично какво искате: “Искам да…” /пример: да проявяваш по-голямо разбиране/. Отделете фактите от мненията: “Факт е, че…” /пример: това е добър начин за да работим/. Нещата са различни за различните хора: “Този начин е…” /пример: добър за мен и моята работа/. Бъдете директни, но не и агресивни. Внимавайте, какъв тон използвате, когато разговаряте с отсрещната страна. Например: “Не ми е приятно да…” /да ме прекъсваш, да ме предизвикваш, да ме дразниш/. Преговаряйте: “Това ще го направя утре, но не сега!” Помогнете и на другите да станат асертивни хора. Например: “Какво да направя за теб?”.

Прочетете повече

Асертивност, асертивни права и отговорности

Както вече казах в предишната статия, асертивността е подход, чрез който личността се защитава по независим и самостоятелен начин. Философията на асертивността позволява на човек да каже „да” или „не” и да е убеден в отговора си. Знаете, че всеки човек има своите права и отговорности. Основните асертивни права на всеки човек са:

  • да се отнасят към мен с уважение, независимо от възрастта ми, моите пол, раса, социално положение или икономическо състояние;
  • да имам мнение и да го изразявам свободно и без да се страхувам;
  • да казвам, когато не разбирам нещо и да искам повече информация;
  • да казвам „Не”, когато не съм съгласен/на. Да отказвам на молби, без да се чувствам виновен/на. Да не се оправдавам и извинявам за поведението си, когато отказвам;
  • да бъда изслушван/на и да не се съгласявам с мнението на другите;
  • да имам време да помисля, когато взимам решения и да не позволявам на другите хора „да ме притискат”;
  • Прочетете повече

Асертивното поведение

Асертивността е форма на поведение, при която се демонстрира, както уважението към себе си, така и уважението към другите хора. Тя се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки.

Пътен знак с надпис "assert"Да си асертивен означава да осъзнаеш, че имаш редица права, които можеш да използваш и защитаваш, да си наясно с чувствата си, да се изразяваш точно, ясно и конкретно, като в същото време не доминираш над другите, не си агресивен към тях.
Терминът  е широко разпространен в западната  психология и произхожда от английската  дума assert, която значи заявявам, утвърждавам, доказвам. Човек се държи като асертивен, когато отстоява себе си, изразява истинските си чувства и не позволява на другите хора да се възползват от него. В същото време зачита чувствата на другите. Ако човек е асертивен, може да защити по най-добрия начин интересите си.

Прочетете повече

Защо психолозите не бива да консултират свои близки и приятели?

Реших да напиша тази статия, провокирана от това, че многократно ми се е случвало хора, с които сме роднини, приятели или близки познати периодично да ме търсят за да ги слушам, а те да ми се доверяват. Винаги използват думите „Нали си психолог?”, „Друго е като поговориш с психолог!”, „Търся те като психолог…”.

22

Когато чуя изброените по-горе реплики от близки хора, винаги правя уточнението, че бих могла да ги изслушам само и единствено като позната или приятелка, но не и като психолог. Обикновено след това следват много въпроси, търсещи причините да отказвам да приемам познати за съветване и дълги обяснения, често свързани с даване на примери.

Ние психолозите трябва да спазваме определени правила от психологията и част от тези правила са свързани с хората, които ни търсят за съветване. Едно от основните правила в психологията е, че не можем, а и не трябва, да консултираме роднини, приятели, близки познати и колеги. Какво се прави в такъв случай? Човекът, който търси подкрепа, можем да насочим към колега, който да му помогне. Ако някой Ваш близък познат Ви приема като психолог в кабинета си, трябва да знаете, че това не е професионално.

Прочетете повече

Хедонисткото поведение – част 2

Примерите за хедонизъм са много. Ако човек е успял да сублимира(1)   обикновено се включва в екстремни спортове /парашутизъм, парапланеризъм, мотоцеклитизъм, алпинизъм, скално катерене, сърфиране  и др./, става сексуално разкрепостен и др. В случай, че човек е хедонист по начин, силно неприемлив за околните /т.е. не е сублимирал/ обикновено се касае за психическа нестабилност. нов хедонизъмРезултатите са престъпно поведение – злоупотреба с наркотици, проституция, участие във въоръжени обири и др. Вечните търсачи на удоволствия са хора, които посвещават живота си на търсене и постигане на нови, допълнителни блаженства.

По мое лично мнение мъжете-хедонисти са повече от жените, които изпитват постоянно желание за радост. Обикновено мъжете-хедонисти изглеждат така:  мъжествени, силни, стабилни, интелигентни, интересни, безстрашни, независими, упорити и с добра самооценка. Притежават физическа и психическа зрялост, издръжливост, физическа красота и привлекателност. Имат чувство за хумор. Естествени и емоционални са в поведението си с околните. Често имат татуировки. Живеят на „ръба на пропастта”.

Прочетете повече