…Нека поговорим за връзките…

Този път ще пиша за връзките – връзките, които имаме от нашето раждане до момента, а също и за връзките, които ще имаме. Имам предвид връзките с нашите родители, нашите приятели, с партньора/рката, с колегите, с познатите и връзката, която имаме със себе си. Сега света минава през криза на връзките, имам предвид конфликтите, разводите, бунтовете, протестите, войните… Влизането във връзка обикновено означава влизане в конфликт.

връзките между хората

Като казвам това имам предвид, че често взаимоотношенията с другите /а понякога и отношението към нас самите, определени наши постъпки, поведение/ носят конфликтен елемент.

Връзките в живота дават достатъчно информация за нас! Какво означава да имам връзка и да се свързвам с някой? Кои са връзките в нашия живот? Как се случва така, че връзките ни се разпадат? На какво се дължи това? Как да направим така, че връзките ни да са успешни?

Първата връзка с живота е връзката с нашата майка. След като сме се родили тя е щастлива, тъй като тя е  осмислила своя живот, дала е живот на света, тъй като е оставила свое продължение, едно бебе, което обикновено е искано и мечтано. Забелязали ли сте, че много често обаче в една по-късна възраст взаимоотношенията майка-дете се влошават, стават конфликтни? На какво се дължи това? Това се дължи на погрешно изградените модели на отглеждане и възпитание на детето в семейството, на неправилното поведение на родителите спрямо неговите потребности и неговото поведение. За бебето неговата майка е неговият свят, свят, който му принадлежи. За бебето неговата майка, а и бащата трябва да му дават – да му дават любов, да му дават внимание, да се грижат за него непрекъснато, винаги, когато трябва и винаги, когато то иска. Когато детето не получава достатъчно внимание от своите родители, то започва да плаче и неговия плач привлича вниманието на родителите към него и задоволяването на неговите потребности. По същия или подобен начин е във връзката с партньора - ако искаме внимание правим проблем и получаваме така желаното внимание. Обикновено жените се сърдят на партньора си, че не им обръща достатъчно внимание, чувстват се пренебрегнати, не достатъчно обичани и желани. Обикновено мъжете се сърдят на партньорката си, че много говори, че не го уважава достатъчно и т.н. И при едните, и при другите след достигането на кулминацията на конфликта /но и изразяване на мнението/ в отношенията им следва едно утихване и постигане на желанията – да получиш внимание, да бъдеш чут, да бъдеш уважаван, да ти покажат любовтта си и т.н.

Какво ни пречи да имаме успешна връзка и да бъдем щастливи? Нещата, които ще изброя са много, много са и хората, които са се вкопчили в тях. Обикновено, когато имаме връзка с някой, ние не забравяме негативния си опит от предишни връзки. По този начин, с предишните преживявания и спомени ние влизаме и излизаме от новата си връзка. Какво имам предвид? Имам предвид, че лошите спомени, които носим в себе си и с които не можем или не искаме да се разделим възпрепятстват осъществяването на една нова, продължителна и стабилна връзка. Друга причина за разрушаването на връзката е обсебването на другия и желанието да го контролираме. Следваща причина е навика, невъзможността да си тръгнеш и да освободиш другия, въпреки, че многократно си го мислиш, понякога и искаш, но отлагаш това решение от страх или срам и си намираш различни оправдания за това. Родителите обикновено се оправдават с децата, а тези, които не са се осъществили като такива обикновено изтъкват като причина страха от самотата.

Замислете се колко приятели и познати имате, които живеят в нещастие, но са доволни. Това по някакъв, техен си начин ги устройва. Някои от тях не са доволни, но ги е страх. Около мен има много хора, които живеят в една нещастна връзка, но не я прекъсват, не излизат от нея, тъй като „… не ми се стои без гадже”, „… сега не ми се търси друг/а приятел/лка” или обясняват „Вече съм свикнал/ла” или се надяват „Ще свикна!”. Причина за конфликтните ни връзки е страха. Когато ме е страх от някой на несъзнателно ниво ще направя така, че другият човек да се държи грубо, арогантно и агресивно с мен. Лошите неща се помнят дълго време. Като че ли не сме склонни да ги забравим, периодично си ги припомняме, оставаме вкопчени в тях.

                                                           Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец януари 2013г.


В написването на статията са използвани фрагменти от лекция на д-р Менис Юсри на тема „Успешно родителство и партньорство”, проведена на 17.10.2012г. в хотел „Димят”, град Варна.