Лятно училище 21-23 юли, Варна
За мен е удоволствие да ви поканя на Лятното училище на Асоциация българско психоаналитично пространство!
Информация за това как да се включите и цените ще намерите в Регистрационната бланка – изтеглете я от ТУК
Програма за дните на обучението – изтеглете от ТУК
„И запомни: не се е родила още тази яйцеклетка, която да бяга след сперматозоида! Не върви срещу природата!“
Това е третата част на статията, която написах след като прочетох вица по-горе. Можете да прочетете първата част на статията тук – Следването на погрешните семейни модели, част 1 >>
Някой замислял ли се, че, когато в детските години възпитанието на момчетата е било в посока “Мъжете не трябва да бягат след жените”/”Мъжете не трябва да плачат за жена”, това на по-късен етап е довело до много раздели и разводи… или, когато момчетата са възпитавани по този начин, угоден на родителите, то в по-късна възраст това води до самота, изолация, асексуалност или безразборни сексуални контакти на техните пораснали синове…
Психоанализата го обяснява с неразрешените едипови комплекси /на несъзнателно ниво/… да не говорим за смяната на ролите в съвременния свят и това се отразява пагубно на отношенията мъже-жени! Затова е важно и мъжете, и жените да си показват чувстват, емоциите, желанията! Когато те са потискани дълго време, накрая ескалират и се появяват психосоматични заболявания…
Терминът „Едипов комплекс” отдавна е познат в психологията и най-вече в психоанализата. Прочетете повече
“И запомни: не се е родила още тази яйцеклетка, която да бяга след сперматозоида! Не върви срещу природата!”
Реших да напиша тази статия, когато прочетох този виц. Причината е, че текста в него има много общо със семейните модели, възпитанието на децата, причините за разводите, за разделите, има общо и със страданието при хората като изразяване на чувствата и емоциите, дори невъзможността да преглътнеш гордостта си и да се извиниш или невъзможността да поискаш прошка, защото само тази мисъл за много хора е равносилна на смъртта.
Някой замислял ли се, че, когато в детските години възпитанието на момчетата е било в посока “Мъжете не трябва да бягат след жените”/”Мъжете не трябва да плачат за жена”, това на по-късен етап е довело до много раздели и разводи… или, когато момчетата са възпитавани по този начин, угоден на родителите, то в по-късна възраст това води до самота, изолация, асексуалност или безразборни сексуални контакти на техните пораснали синове… Психоанализата го обяснява с неразрешените едипови комплекси /на несъзнателно ниво/…да не говорим за смяната на ролите в съвременния свят и това се отразява пагубно на отношенията мъже-жени! Затова е важно и мъжете, и жените да си показват чувстват, емоциите, желанията! Когато те са потискани дълго време, накрая ескалират и се появяват психосоматични заболявания… Какво имам в предвид:
„И запомни: не се е родила още тази яйцеклетка, която да бяга след сперматозоида! Не върви срещу природата!“
Това е втората част на тази статия, която написах след като прочетох вица по-горе. Можете да прочетете първата част на статията тук – Следването на погрешните семейни модели, част 1 >>
Някой замислял ли се, че, когато в детските години възпитанието на момчетата е било в посока “Мъжете не трябва да бягат след жените”/”Мъжете не трябва да плачат за жена”, това на по-късен етап е довело до много раздели и разводи… или, когато момчетата са възпитавани по този начин, угоден на родителите, то в по-късна възраст това води до самота, изолация, асексуалност или безразборни сексуални контакти на техните пораснали синове…
Прави ми впечатление, че през последните 10-15 години все повече родители на момчета /дори такива, които са на възраст преди тийнейджърските години/ или мъже заявяват „Недей да бягаш след жените, има много жени” или „Има много жени, ако не е тая, ще е друга”! Като, че ли техните синове нямат чувства? Колко от мъжете могат да бъдат „..с която и да е жена”?
Семейна арт-терапия: Заздравяване на емоционалната връзка между родители и деца
Водещ: Елица Великова
Арт терапия за работа със семейства, двойки и деца
Семейната арт-терапия е средство за разглеждане и лекуване на теми и проблеми във взаимоотношенията родители-деца. Подходяща е както в индивидуални срещи с единично семейство, така и в групи за родители и деца. Целта е да се заздравят емоционалната връзка и хармонията в отношенията на възрастните с техните деца, да се осветлят неразрешените конфликти на родителите от тяхното собствено детство, да се даде пространство на децата да изразят своите потребности, желания, както и да се развият техните умения за справяне, комуникация и творчество.
Семинарът ще предложи:
Семинарът предлага подбрани практически занимания, които могат да бъдат полезни както в професионален, така и в личен план, като допълнение към установена практика на консултиране и терапия или като нова техника за диагностика и работа. Прочетете повече
Днес реших да пиша за един аспект от работата като психолог на частна практика във Варна, а предполагам така е и в другите населени места в България.
Понякога по телефона или чрез имейл ме търсят хора с трудности, които никога не съм срещала и не познавам. Тези хора искат да им дам гаранция, че ако дойдат при мен един-два пъти на консултация, ще “излекувам” проблемите им…
Искам да споделя с вас, че разбирам притесненията ви, но така не става! Аз съм професионалист! Мястото, където приемам клиенти, е в кабинет за консултации!
За хората от други градове или от чужбина мога да направя онлайн консултация по Skype – с камера и микрофон, в точно определен за това час. Така организирана, онлайн консултацията е максимално близка до консултацията „очи в очи“ и може да бъде ефективна.
Но консултации за 10-15 минути по телефона не правя! Провеждам консултации, по време на които се търсят причините, поради които човека има затруднения, дискутира се семейния роман, проблемите се вербализират. При желание от страна на клиента да посещава по-често или по-продължително сесиите се провежда терапия. Използвам техники от позитивната психотерапия /ситуативно окуражаване, разширяване на целите/ и арт-терапията /работа с глина, пастели, моливи и др./, а понякога и от психодрамата /работа с кукли/. Прочетете повече
Чрез арт терапията човек се опитва да изрази своя вътрешен хаос, но целта не забавление, а терапевтичен ефект. За да е ефективна, този тип терапия трябва да бъде практикувана от специалисти с необходимата квалификация.
Към момента в България няма университет, който да предоставя образование по арт терапия. До момента единствените университети, които предлагат обучение по арт терапия под формата на допълнителни квалификации, са Софийски университет, Нов български университет и Бургаски университет.
Друга възможност е да се преминат редица обучителни курсове и семинари по арт терапия. Преминаването през такива семинари дава възможност на специалиста да използва усвоените по време на семинарите техники за работа с арт терапията при работа с клиенти.
Разбира се, тези опции, налични в България, не правят специалиста арт терапевт (разбирайте с диплома по арт терапия), а го правят специалист с допълнителна квалификация по арт терапия.
Вярвам, че обучението на един психолог далеч не приключва с получаването на диплома от университет!
С удоволствие участвам в обучителни курсове, семинари и уъркшопове и др., чрез който надграждам уменията си за консултиране. Представям ви част от сертификатите ми.
Днес искам да ви разкажа малко повече за арт терапията (сигурна съм, че вече сте чували за нея) и методите й, които аз самата често използвам в работата си с клиенти.
Съществуват заблуди, които бих искала да разсея, а и арт-терапията може да бъде толкова полезна, че просто си заслужава да знаем повече за нея.
- Започвам с това, че арт терапията се прави с цел хората да се лекуват и да им се помага с терапия, чрез изкуство, а не за да се забавляват и да се разсейват. Арт терапията не е “изразяване чрез изкуство” или “творческо изразяване”, а е осъществяване на лекуване и терапия с различни техники, методи и похвати от изкуството.
- По време на арт терапията, клиентът е ретравмиран, т.е. освен, че се работи с него в посока лекуване на травмата, работи се и в посока надграждане на силните му страни.
Днес прочетох историята на едно 26-годишно момче, да-момче! Използвам думата момче, тъй като докато четях информацията си представих момче, един тийнейджър, който се опитва да промени своята среда, съпротивлява се, бунтува се!
Тази история ме трогна, тъй като той е преживял много неприятни събития за неговите 26 години! Той е преживял липса на адекватна родителска грижа; невъзможност за задоволяване на основните човешки потребности, свързани с безпаричие и/или финансов контрол, алкохолизъм на близки, насилие в семейството!
В края на статията можете да прочетете част от историята – позволявам си да я публикувам, защото момчето я сподели открито и публично в една от социалните мрежи.