Когато говоря пред Вас за …… /семейството ми, приятелите, колегите, познатите/ се чувствам все едно говоря „зад гърба им или ги очерням”!

- Това, че говорите за тези неща означава, че точно това Ви тревожи и имате нужда да споделяте пред някой, който да Ви изслуша и помогне.

Не се притеснявайте, че може „да очерните някой”. Говорете за нещата, които Ви разстройват, това е начин да Ви олекне, да се почувствате по-добре и да Ви бъде помогнато. Освен това нещата, които споделяте пред мен остават тук, в тази стая. Те не се разпространяват навън, пред други хора.

Обикновено клиентите, когато споделят за свое разочарование от членове на семейството, приятели, познати, колеги и др., изпитват и нотка вина за това, тъй като нещата, които доверяват на психолога не се случват очи в очи с гореспоменатите. Това не бива да се случва, тъй като консултирането е процес на споделяне и доверяване най-често между психолог – клиент и по време на този процес човека може да сподели всичко, което го притеснява, тревожи, разочарова, гневи и т.н. По време на психологическото консултиране клиента може да види от друг ъгъл отношенията си с другите, да помисли и поразсъждава върху тях, да си направи различни равносметки и да стигне до различни изводи.

Вярно ли е, че всички психолози се „ровят” в детството и миналото на хората?

- Голяма част от психолозите задават въпроси, свързани с детството или миналото на човека, потърсил пихологическа помощ. Причината е, че всеки човек има предишни травматични преживявания и когато се говори за тях те се преработват. Има психологически школи, които не се бъркат в миналото на човека, а основно работят с неговите ресурси като например Позитивната психотерапия.

Може ли да не говоря за своето детство?

- Да, може. Можете да откажете на психолога например с думите „Все още не съм готов/а да говоря за това! Може би по-нататък” или „Когато имам готовност да говоря за своето детство ще Ви кажа!”. Нормално е, човек да не е готов да говори за всичко, особено на първа консултация. Това са неговите съпротиви.

Често клиентите започват да говорят за травмите от своето детство или минало на 2-3 консултация, тогава, когато психолога е спечелил тяхното доверие и те са сигурни, че той няма да злоупотреби с него.

Може ли да говоря за това, което аз поискам?

- Да, може. Ще говорим за нещата, за които имате нужда да говорите…
Човекът, потърсил психологическа подкрепа не трябва да бъде „притискан” да говори за нещата, за които го питаме. Обикновено разговорите започват по следния начин: Психологът казва: „Разкажете ми нещо за себе си” или „Слушам Ви, ………. /името на клиента/”.

Вярно ли е, че когато отидеш на консултация при психолог и започваш да плачеш?

- Не е задължително. Дали ще плачете зависи изцяло от Вас! Ако Ви се плаче – плачете, ако не – не плачете, ако искате се смейте… Това Вие го решавате! Има хора, които започват да плачат пред психолога, тъй като споделят най-съкровенните си тайни, а както вече казах често те са травматични преживявания. Когато клиента започне да се доверява сам усеща, че има нужда да поплаче, т.е. „да изпусне парата”, да даде израз на своите чувства и емоции. Но дали това ще се случи зависи единствено от него, а не от неговия психолог.

Обикновено хората, които започват психологическо консултиране започват да плачат при спомените за негативни събития като например смърт на близък човек, преживяно насилие или раздяла с партньора. Това се нарича вентилиране на чувствата – тогава, когато човека си спомни отново нещата, които са го разстройвали, премине през тях, започне да говори и да ги преработва. Това съм го наблюдавала предимно по време на кризисна интерванция при внезапна смрът на близък, а също и при консултиране на хора, жертви на домашно насилие или жертви на трафик на хора. Най-често клиентите, които започват да плачат по време на консултацията в началото се чувстват тъжни, безсилни, понякога дори чувстват вина заради това, че не са били „силни” за да спрат сълзите, но по-късно им олеква, започват да се чувстват по-спокойни и дори по-разтоварени и щастливи!

Прочетете още:
Част 1 на Най-често задаваните въпроси от хора, търсещи психологическа подкрепа.

Ако имате въпроси, свързани с психологическите консултации, можете да ги зададете на моята страница във Facebook – Психологическа подкрепа: www.facebook.com/psyhologisheska.podkrepa

                                                           Автор
Пламена Д. Иванова
психолог, град Варна
телефон 0879 840 790

Времето винаги е подходящо за промяната, която търсите!

Запазете своя час за консултация на телефон
0879 840 790
с Пламена Иванова – психолог гр. Варна