Реших да напиша тази статия, провокирана от това, че многократно ми се е случвало хора, с които сме роднини, приятели или близки познати периодично да ме търсят за да ги слушам, а те да ми се доверяват. Винаги използват думите „Нали си психолог?”, „Друго е като поговориш с психолог!”, „Търся те като психолог…”.

Когато чуя изброените по-горе реплики от близки хора, винаги правя уточнението, че бих могла да ги изслушам само и единствено като позната или приятелка, но не и като психолог. Обикновено след това следват много въпроси, търсещи причините да отказвам да приемам познати за съветване и дълги обяснения, често свързани с даване на примери.

Ние психолозите трябва да спазваме определени правила от психологията и част от тези правила са свързани с хората, които ни търсят за съветване. Едно от основните правила в психологията е, че не можем, а и не трябва, да консултираме роднини, приятели, близки познати и колеги. Какво се прави в такъв случай? Човекът, който търси подкрепа, можем да насочим към колега, който да му помогне. Ако някой Ваш близък познат Ви приема като психолог в кабинета си, трябва да знаете, че това не е професионално.

Прочетете повече →

1. Консултация
Значението на думата консултация е дискусия, разговор, разяснение, съветване, допитване.

В психологията тази дума се използва за професионално отношение на квалифициран консултант към клиент. Представлява съвкупност от процедури и отношения между хората, участващи в този процес. Психологическата консултация е насочена към здрави хора, изпитващи трудности и мотивирани да преодолеят негативни, мъчителни преживявания. По време на консултацията, специалиста помага на потърсилия подкрепа да види своя проблем отстрани, в една, нова, по-позитивна светлина. Дава му се възможност да мисли за своите ресурси и да избере нови цели.
Прочетете повече →

Първичното интервю е една от най-леките психологически намеси, която представлява пътя към психологическото консултиране. Интервюто е вербална форма на психологическа помощ.

Осъществява се чрез разговор, а невербалните форми /например наблюдението/ имат спомагателен характер/ и подпомагат общуването между консултанта и търсещия подкрепа клиент.

При първата консултация е необходимо да се създаде атмосфера на доверие, съпричастност, изслушване на проблемната област, обобщаване на разговора и планиране на следваща консултация /в случай, че клиента има желание/. По този начин се обособяват няколко етапа на първичното интервю.

Прочетете повече →