• да се отнасят към мен с уважение, независимо от възрастта ми, моите пол, раса, социално положение или икономическо състояние;
• да имам мнение и да го изразявам свободно и без да се страхувам;
• да казвам, когато не разбирам нещо и да искам повече информация;
• да казвам „Не”, когато не съм съгласен/на. Да отказвам на молби, без да се чувствам виновен/на. Да не се оправдавам и извинявам за поведението си, когато отказвам;
• да бъда изслушван/на и да не се съгласявам с мнението на другите;
• да имам време да помисля, когато взимам решения и да не позволявам на другите хора „да ме притискат”;
• да знам, когато ме критикуват и да имам възможност да отговоря по неагресивен начин на критиката към мен;
• да имам възможност да променя своето мнение без да лъжа;
• да изразявам своите чувства и емоции /радост, гняв и др./;
• да имам различни потребности и нужди от тези на другите хора;
• да не завися от одобрението на околните;
• да имам собствено и лично пространство, граници, хоби, интереси и роли;
• да бъда критичен/на към другите по конструктивен начин;
• да поемам отговорност за действията си;
• да се съпротивлявам на нагласите, поведенията и действията, които дискриминират хората и ги карат да се чувстват не добре;

Асертивният човек има право да каже: „Не зная”, „Не разбирам”, „Не се безпокоя” без да се чувства вина заради това.
До тук четохте за асертивните права. Сега ще отделя малко внимание на отговорностите на асертивния човек, тъй като освен, че ние имаме права и другите имат такива. Отговорностите на асертивния човек са следните:

• Да се отнасям с уважение към другите, да се противопоставям на ситуации, в които някой е дискриминиран или да се противопоставям на други ситуации, при които някой се чувства зле физически или психически /подигравки, присмех, заплахи и др./
• Да изслушвам гледната точка на другите хора, техните мнения, предложения и да им давам отговор.
• Да не пренебрегвам гледните точки на хората, които са различни от моите. Да позволя на другите да отправят към мен критики, но само и единствено, ако го правят по неагресивен и необиждащ ме начин, а по конструктивен.
• Да проявя разбиране, когато другите правят грешки.
• Да уважавам правата на другите хора и желанието им да говорят за себе си.
• Да приема факта, че някои от молбите и желанията, които отправям към другите хора, могат да не бъдат изпълнени.

Това е втората статия от поредицата за Асертивността.
Прочетете първата статия - Асертивното поведение
Прочетете третата статия - Как да се научим на асертивност. Аз-послание.

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец март 2013г.

В написването на тази статия са използвани фрагменти от обучение за доброволци, работещи със самотни възрастни хора и хора с увреждания, проведено по проект “Съвместна грижа” към програма “Фар Аксес” на “Национален алианс за работа с доброволци” през 2003г.

The post Асертивност, асертивни права и отговорности appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.