В него взеха участие специалисти /психоаналитици, клинични психолози, психолози, социални работници, консултанти по ранно детско развитие, логопеди/, студенти и доброволци от сферата на помагането. Специалните гости бяха психоаналитици от „Espace analytique” – Париж, Франция и Грузия – Нора Маркман, Дрина Кандилис, Патрик Ландман, Макс Кон, Катрин Саладен, Прадо де Оливейра, У. Розенблум, Е. Годфри.

Разгледани бяха много интересни теми, сред които „Работа с родителите на психично болни деца”, „Посрещането на бебето”, „Девойки-майки в институция”. Макс Кон – психоаналитик от Франция – представи темата „Да бъдеш бебе в майчин център”, а К. Вание изложи наблюденията и изследванията от дългогодишната си практика в темата „Страданието на бебето в реанимация и работата в екип”.
Особено интересна беше презентацията на Дрина Кандилис, която представи „Това, което научаваме от бебетата, изграждането на психическото пространство между майката и бебето”. Дрина говори за клиничния си опит като психолог, занимаващ се с майки и техните деца веднага след раждането. Представи появата на бял свят на едно дете като начало на една изцяло нова връзка. Бебето кара родителите си да напуснат ролите си на деца спрямо техните собствени родители. Младите родители трябва да се грижат за бебето, но едновременно с тази нова отговорност трябва да се справят с емоции, свързани с изтласкването на техните детски конфликти, които появата на детето реактивира. Новото същество е различно от това, което всички са очаквали да посрещнат. Това разминаване в очакванията може да се окаже много ползотворно и за двамата родители и те да се почувстват като чисто нови същества. То може, обаче и да ги потопи в големи тревоги и абнормни поведения, които на един, по-късен етап срещаме в клиниките за лечение. Катрин Саладен, Марина Тарасашвили и Гига Маминашвили изложиха „История и представяне на Зелената къща в Тбилиси; място за прием на родители и деца и място за лечение на деца, страдащи от психически заболявания”. Психоаналитиците говориха за съпротивите на родителите, когато детето трябва да се диагностицира, неприемането на поставената диагноза и обикалянето от един специалист на друг в стремежа да получат надежда и подкрепа. В същото време беше спомената конкурентната среда между различните специалисти /психоаналитици, психиатри и невролози/ при работа с деца с увреждания.

Венцислав Вътов – психоалитик от „Българско психоаналитично пространство” представи случая „Не чувствам детето, което родих като свое”. Мимоза Димитрова – аналитик от България – зададе въпроси, свързани с „Какво е мястото на детето?”.

Участниците в Конгреса бяха разделени в ателиета. Първото ателие разглеждаше проблема за училищните затруднения, където И. Шумкова и М. Димитрова разгледаха темата „Умствена изостаналост или психоза – има ли разлика за интеграцията в училище?!”. Споменати бяха разликите между невроза и психоза. Говореше се за тревожността, нестабилността, симптомите от невротичен характер, нарушенията на езика, психомоториката, хранителните разстройства и поведенческите проблеми. Другото ателие беше със заглавие „Речта на тялото на детето в институцията”, където Десислава Гъдева представи „Тялото на аутиста”. Диана Циркова /клиничен психолог и психотерапевт/ говори за „Екип, работещ в приют и дневен център за деца от улицата”, където беше представен опита на екипа на Конкордия – България. Изложени бяха причините за страховете на безнадзорните деца, автоагресивните им поведения и начини за работа с тях.

Мен, лично най-много ме впечатли и дори трогна филма „Логзи, една къща, в която да пораснеш”, където беше представено обучението на детегледачки в институциите за деца, лишени от родителски грижи и какво трябва да бъде отношението на специалиста, заместващ родителя към бебето и детето. Филмът показа начина, по който е правилно да се осъществи напускането на дома от детето. Представени бяха спомените на деца – вече младежи, израстнали в „Логзи” и трудностите, които са имали с адаптацията при напускането на Дома и осиновяването им.

По време на Конгреса в София се проведе коктейл, на който имахме възможност да се запознаем с нови колеги – студенти и доброволци от сферата на помагането и да обменим опит и идеи с вече добре познати и практикуващи колеги.

Автор: Пламена Д. Иванова - Психолог
Май 2012г., гр. Варна

The post Впечатленията ми от ІV Френско-български конгрес в гр. София appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.