От много важно значение е по какъв начин ще бъде възпитано детето от своите родители - по начин, който да вижда положителното у другите, да има партньори и приятели или по такъв начин, че да бъде мнително, подозрително и негативно към тях.

Ако гледаме по агресивен начин на света около нас ще се свържем с агресивни хора – приятели, познати, колеги, партньори, а това води до големи разочарования и липса на доверие спрямо другите. Бъдете внимателни как гледате на тях, защото с каквито очи ги гледате, с такива и те ще Ви гледат!

Друга грешка, която правим по отношение на нашите връзки е, че не можем да забравим нашето минало, не можем да го разрешим и не можем да се освободим от него. Минало, което не сме приели и не сме го разбрали ще ни притеснява, а щом ние сме притеснени и хората около нас ще бъдат притеснени. Невъзможността да се справим с емоциите си води до конфликтни връзки. Ако в една връзка само единия партньор дава всичко от себе си, то той прави зависим своята половинка. Това обикновено става на несъзнателно ниво, т.е. не се осъзнава, не се разбира и най-често се прави от страх – страх, че партньора ни може да си тръгне, да ни изостави, да не ни обича, както преди. Тези когнитивни и поведенчески задачи трябва да бъдат решени за да можем да продължим напред и да имаме стабилни връзки с околните.

Кое е важно за мъжа и кое е важно за жената? Изследвания, направени от психолози показват, че мъжете предпочитат да са сами вместо да бъдат неуважавани. Уважението е свързано с мъжествеността. Много често мъжете пият за да спрат да мислят за неуважението. Къде ще бъде мъжа, ако не е уважаван в къщи? Ще бъде на работа, ще бъде в кръчмата, в съседите, които го уважават, но няма да бъде у дома и няма да бъде на мястото, където не го уважават. Мъжете се чувстват като кастрирани и като омъжествени тогава, когато и там, където не са уважавани. При жените е обратното. За тях е важна любовтта. Повечето жени прекратяват връзката си, защото не се чувстват достатъчно обичани и желани, липсва им вниманието на партньора. Както е казал Александър-Дюма – син „Любов без уважение не отива далече и не се издига високо. Тя е ангел с едно крило”.

От голямо значение е как разговаряме с другите – агресивно и с гняв или нежно и с любов. Ако общуваме с гняв, ще получим агресия. Също така от голямо значение е да не изнудваме другите хора! Ако ги притискаме и изнудваме, те ще се съпротивляват. Конфликтни връзки се появяват и при партньорски взаимоотношения, при които има големи различия по отношение на ценностната система. Сериозни противоречия се появяват, ако за единия партньор е най- важно семейството, а за другия – работата и колегите. Нежеланието да се съобразиш с другия води до появата на напрежение във връзката. Непрекъснатото желание да получаваш от другите без да даваш, без да благодариш и без да оценяваш това, което другите правят за теб също води до конфликтни връзки. Повечето родители дават на децата си това, което те не са имали. Обикновено родителите дават на своите деца от страх, че няма да ги обичат и че ще ги пренебрегнат. Това отново става на несъзнателно ниво и също създава отношения на зависимост, които са подхранвани от родителите. Важно е детето да се научи да казва „Благодаря!”, а не „Искам още!”. Нека не забравяме, че има хора, които нямат пари, но са щастливи – за тях е важно образованието, имат цели, имат мечти, те са упорити и амбициозни. Има и такива хора, които имат всичко, но не са щастливи, за тях нищо не е важно, тъй като нямат цели, нямат мечти и нямат мотивация да постигнат нещо.

                                                           Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец януари 2013г.

В написването на статията са използвани фрагменти от лекция на д-р Менис Юсри на тема „Успешно родителство и партньорство”, проведена на 17.10.2012г. в хотел „Димят”, град Варна

The post … Нека поговорим за връзките… – част 2 appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Като казвам това имам предвид, че често взаимоотношенията с другите /а понякога и отношението към нас самите, определени наши постъпки, поведение/ носят конфликтен елемент.

Връзките в живота дават достатъчно информация за нас! Какво означава да имам връзка и да се свързвам с някой? Кои са връзките в нашия живот? Как се случва така, че връзките ни се разпадат? На какво се дължи това? Как да направим така, че връзките ни да са успешни?

Първата връзка с живота е връзката с нашата майка. След като сме се родили тя е щастлива, тъй като тя е  осмислила своя живот, дала е живот на света, тъй като е оставила свое продължение, едно бебе, което обикновено е искано и мечтано. Забелязали ли сте, че много често обаче в една по-късна възраст взаимоотношенията майка-дете се влошават, стават конфликтни? На какво се дължи това? Това се дължи на погрешно изградените модели на отглеждане и възпитание на детето в семейството, на неправилното поведение на родителите спрямо неговите потребности и неговото поведение. За бебето неговата майка е неговият свят, свят, който му принадлежи. За бебето неговата майка, а и бащата трябва да му дават – да му дават любов, да му дават внимание, да се грижат за него непрекъснато, винаги, когато трябва и винаги, когато то иска. Когато детето не получава достатъчно внимание от своите родители, то започва да плаче и неговия плач привлича вниманието на родителите към него и задоволяването на неговите потребности. По същия или подобен начин е във връзката с партньора - ако искаме внимание правим проблем и получаваме така желаното внимание. Обикновено жените се сърдят на партньора си, че не им обръща достатъчно внимание, чувстват се пренебрегнати, не достатъчно обичани и желани. Обикновено мъжете се сърдят на партньорката си, че много говори, че не го уважава достатъчно и т.н. И при едните, и при другите след достигането на кулминацията на конфликта /но и изразяване на мнението/ в отношенията им следва едно утихване и постигане на желанията – да получиш внимание, да бъдеш чут, да бъдеш уважаван, да ти покажат любовтта си и т.н.

Какво ни пречи да имаме успешна връзка и да бъдем щастливи? Нещата, които ще изброя са много, много са и хората, които са се вкопчили в тях. Обикновено, когато имаме връзка с някой, ние не забравяме негативния си опит от предишни връзки. По този начин, с предишните преживявания и спомени ние влизаме и излизаме от новата си връзка. Какво имам предвид? Имам предвид, че лошите спомени, които носим в себе си и с които не можем или не искаме да се разделим възпрепятстват осъществяването на една нова, продължителна и стабилна връзка. Друга причина за разрушаването на връзката е обсебването на другия и желанието да го контролираме. Следваща причина е навика, невъзможността да си тръгнеш и да освободиш другия, въпреки, че многократно си го мислиш, понякога и искаш, но отлагаш това решение от страх или срам и си намираш различни оправдания за това. Родителите обикновено се оправдават с децата, а тези, които не са се осъществили като такива обикновено изтъкват като причина страха от самотата.

Замислете се колко приятели и познати имате, които живеят в нещастие, но са доволни. Това по някакъв, техен си начин ги устройва. Някои от тях не са доволни, но ги е страх. Около мен има много хора, които живеят в една нещастна връзка, но не я прекъсват, не излизат от нея, тъй като „… не ми се стои без гадже”, „… сега не ми се търси друг/а приятел/лка” или обясняват „Вече съм свикнал/ла” или се надяват „Ще свикна!”. Причина за конфликтните ни връзки е страха. Когато ме е страх от някой на несъзнателно ниво ще направя така, че другият човек да се държи грубо, арогантно и агресивно с мен. Лошите неща се помнят дълго време. Като че ли не сме склонни да ги забравим, периодично си ги припомняме, оставаме вкопчени в тях.

                                                           Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец януари 2013г.

В написването на статията са използвани фрагменти от лекция на д-р Менис Юсри на тема „Успешно родителство и партньорство”, проведена на 17.10.2012г. в хотел „Димят”, град Варна.

The post …Нека поговорим за връзките… appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.