Съществуват събития с по-висока и по-голяма стресогенна интензивност и такива, които се преживяват като по-слабо натоварващи в емоционален и психичен план. Неочакваните събития /като например внезапна смърт на близък човек/ предизвикват стрес със значително по-голяма сила, отколкото предварително очакваните /например тогава, когато човек е боледувал дълго и тежко и близките му са имали възможност да свикнат с мисълта и да се подготвят психически, че изхода може да е фатален/. От значение също е дали даден стресор действа еднократно или се задържа по-дълго време и довежда до увеличаващо се натоварване. Така например от направено през 1967-1969г. анкетно проучване сред населението на САЩ, Швеция, Холандия и Япония е установено, че събитията, които са най- стресогенни за тях са:  смърт на член на семейството, развод, разделяне на брачни партньори, затвор, смърт на близък роднина, сериозно заболяване и т.н.

Взаимодействието между актуалния и основния конфликт е в резултат на способности, значимо поведение, концепции и готовност за конфликт, които определят външните събития и ефективното им съдържание през годините на развитие. Предпоставка за ключовия конфликт са възможностите за развитие на базисните /основните/ способности и индивидуалното им оформяне. Като резултат възниква поведенческа готовност и модели с техните афективни и емоционални компоненти. Например честността е способността да налагаш открито потребностите си, да отстояваш себе си и  да се утвърждаваш. Съдържа риск от агресивно поведение.

Позитивната психотерапия изхожда, както от възникналите смущения, така и от едновременно възникващите способности на човека. Позитивният подход в този вид терапия дава възможност за привличане на смущенията, но и възможност за преодоляването им. Например депресията е способност да реагираш при конфликтни ситуации с най- дълбоките си чувства.

Често нарушенията се предизвикват не от значими травматични събития, а от непрекъснато повтарящи се малки душевни травми, които оформят картината, характерна за отделни конфликти. Например, ако родителите се ядосват всеки ден за липсата на ред в стаята  на детето, това пречи на всички и вероятно в някакъв момент ще доведе до по-сериозни конфликти. По-добре е родителите да се научат да изграждат нагласа за ред у своето дете. За него би било най-добре, ако не е непрекъснато критикувано, а да му се даде пример какво е добро поведение.

Ориентацията към целите в позитивната психотерапия идва постепенно с промяната в нагласите и поведението на подложилия се на терапия човек. Тя помага за преодоляване на тревожност, натрапливост и справяне с конфликтите. От значение са ресурсите, които могат да бъдат мобилизирани в помощ на терапевтичната ситуация, къде е фокусиран конфликта, кои потенциални възможности за справяне с проблемите могат да се ползват.

Моделът на позитивната психотерапия не прави опит да обясни първоначалното възникване на конфликта, а цели разбирането на човека в актуалната му житейска ситуация, от която се развива болестта му. Така позитивната психотерапия обхваща всички психични, психосоматични и соматични заболявания. Тя не се ангажира само със симптома, а се интересува и от значението му за цялостния жизнен план, а и от шансовете за промяна и намиращите се вътре в човека способности да решава конфликти, да компенсира нарушения и функционални дефицити или да търси връзки с бъдещето.

Методите на позитивната психотерапия са приложими в амбулаторни и стационални условия като за относително кратко време се постига подобрение в състоянието на клиента. Особено добри са резултатите при невротични и психосоматични прояви.

                                                           Автор
Пламена Д. Иванова
Психолог, град Варна
Телефон: 0879 840 790

Използвана литература:
„Метод на позитивната психотерапия”, том 1, автор: Носрат Песешкиан, ИК: „Славена”, Варна, 1999г.

The post Събития, определящи обособяването на позитивната психотерапия appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Създател на Позитивната психотерапия е д-р Носрат Песешкиан /1933г.-2010г./, на който му прави впечатление, че в неговата родина Ориент много поведенчески модели, навици и нагласи често се оценяват по различен начин в различните културни общности като например тези в западния свят. Например, ако човек е болен в западния свят, той трябва да лежи на спокойствие и не трябва да го посещават много хора. Посещенията се преживяват като социален контрол. На изток, ако човек се разболее, леглото му се поставя във всекидневната. Болният е в центъра на вниманието и се посещава от всички членове на семейството, роднини и приятели. Липсата на посетители би се считала за обида и ограничено съчувствие.

Д-р Песешкиан започва да се интересува, да наблюдава и стига да извода, че при психо-социалните норми, симптоми и болестни картини съществуват културно обособени различия. Той обръща голямо внимание върху това, тъй като транскултуралната гл.т. ни предлага материал за разбирането на индивидуалните конфликти. По този начин се предава голямо значение на трудностите, които произтичат от взаимодействието на членовете от различни културални системи; проблемите на транскултуралния брак, предрасъдъците, тяхното преодоляване и т.н. Така създателя на позитивната психотерапия стига до извода, че притчите, житейските мъдрости и историите /независимо дали са ориенталски или европейски/ са средство за общуване и медиатори на народо-психологическата терапия. Примери за такива са: „Пролетното почистване започва от собствения дом”, „За човек се съди по делата му”, „Излезе ми душата”, „Кипи ми кръвта”, „Това са бели кахъри” и др.

Вниманието на Песешкиан се насочва и към това как е възможно лекарите в западна Европа да лекуват само тялото, като по всичко личи, че причината за страданието е душата?! Тези и други преживявания насочват вниманието на д-р Носрат Песешкиан към психо-социалните норми за социализация и възникването на междуличностните и вътрешни конфликти. Д-р Песешкиан стига да извода, че възникналите симптоми при пациенти се свързват с конфликти, които се коренят в погрешно заучени и повтарящи се поведенчески модели.

                                                           Автор
Пламена Д. Иванова
Психолог, град Варна
Телефон: 0879 840 790

Използвана литература: „Метод на позитивната психотерапия”, том 1, автор: Носрат Песешкиан, ИК: „Славена”, Варна, 1999г.

The post Причини за възникването и развитието на позитивната психотерапия appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.