Съществуват събития с по-висока и по-голяма стресогенна интензивност и такива, които се преживяват като по-слабо натоварващи в емоционален и психичен план. Неочакваните събития /като например внезапна смърт на близък човек/ предизвикват стрес със значително по-голяма сила, отколкото предварително очакваните /например тогава, когато човек е боледувал дълго и тежко и близките му са имали възможност да свикнат с мисълта и да се подготвят психически, че изхода може да е фатален/. От значение също е дали даден стресор действа еднократно или се задържа по-дълго време и довежда до увеличаващо се натоварване. Така например от направено през 1967-1969г. анкетно проучване сред населението на САЩ, Швеция, Холандия и Япония е установено, че събитията, които са най- стресогенни за тях са:  смърт на член на семейството, развод, разделяне на брачни партньори, затвор, смърт на близък роднина, сериозно заболяване и т.н.

Взаимодействието между актуалния и основния конфликт е в резултат на способности, значимо поведение, концепции и готовност за конфликт, които определят външните събития и ефективното им съдържание през годините на развитие. Предпоставка за ключовия конфликт са възможностите за развитие на базисните /основните/ способности и индивидуалното им оформяне. Като резултат възниква поведенческа готовност и модели с техните афективни и емоционални компоненти. Например честността е способността да налагаш открито потребностите си, да отстояваш себе си и  да се утвърждаваш. Съдържа риск от агресивно поведение.

Позитивната психотерапия изхожда, както от възникналите смущения, така и от едновременно възникващите способности на човека. Позитивният подход в този вид терапия дава възможност за привличане на смущенията, но и възможност за преодоляването им. Например депресията е способност да реагираш при конфликтни ситуации с най- дълбоките си чувства.

Често нарушенията се предизвикват не от значими травматични събития, а от непрекъснато повтарящи се малки душевни травми, които оформят картината, характерна за отделни конфликти. Например, ако родителите се ядосват всеки ден за липсата на ред в стаята  на детето, това пречи на всички и вероятно в някакъв момент ще доведе до по-сериозни конфликти. По-добре е родителите да се научат да изграждат нагласа за ред у своето дете. За него би било най-добре, ако не е непрекъснато критикувано, а да му се даде пример какво е добро поведение.

Ориентацията към целите в позитивната психотерапия идва постепенно с промяната в нагласите и поведението на подложилия се на терапия човек. Тя помага за преодоляване на тревожност, натрапливост и справяне с конфликтите. От значение са ресурсите, които могат да бъдат мобилизирани в помощ на терапевтичната ситуация, къде е фокусиран конфликта, кои потенциални възможности за справяне с проблемите могат да се ползват.

Моделът на позитивната психотерапия не прави опит да обясни първоначалното възникване на конфликта, а цели разбирането на човека в актуалната му житейска ситуация, от която се развива болестта му. Така позитивната психотерапия обхваща всички психични, психосоматични и соматични заболявания. Тя не се ангажира само със симптома, а се интересува и от значението му за цялостния жизнен план, а и от шансовете за промяна и намиращите се вътре в човека способности да решава конфликти, да компенсира нарушения и функционални дефицити или да търси връзки с бъдещето.

Методите на позитивната психотерапия са приложими в амбулаторни и стационални условия като за относително кратко време се постига подобрение в състоянието на клиента. Особено добри са резултатите при невротични и психосоматични прояви.

                                                           Автор
Пламена Д. Иванова
Психолог, град Варна
Телефон: 0879 840 790

Използвана литература:
„Метод на позитивната психотерапия”, том 1, автор: Носрат Песешкиан, ИК: „Славена”, Варна, 1999г.

The post Събития, определящи обособяването на позитивната психотерапия appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.