„Осем разговора за психоанализата” – и така би могла да се нарече  тази книга, в която психоаналитикът Жан-Жак Московиц  приема „да наруши” традиционната професионална дискретност и да предостави максимално достъпни отговори на интервюирация го „Неофит” Филип Гранше, да сподели практиката си по изслушване на другия, да довери своите съмнения и убедености…

В определена степен словесният обмен, поставен в писмен текст, се явява аналог на практиката, за която тази книга свидетелства, доколкото, разбира се,  това е осъществимо. А оттук насетне – участва и във всекидневието на аналитичната дейност. В настоящата книга към психоаналитичната клиника се отправят запитвания от страна на събеседник, приемащ ролята на наивник, за да се позволи на все още неосведомения читател  да се ситуира по отношение на Фройдовото откритие, а може би също така – и по отношение на по-осведомения читател, който, надяваме се, ще съумее да оцени усилието и опита ни да се говори „просто”.

Така че публиката от български психоаналитици и анализанти  е подканена да се заяви тук като пряк очевидец на процеса по написването на този труд, датиращ от 1988 година, преиздаден във Франция през 2006 година, а сетне преведен в Русия и в Бразилия. Днес  вече – и в България…