Когато чуя изброените по-горе реплики от близки хора, винаги правя уточнението, че бих могла да ги изслушам само и единствено като позната или приятелка, но не и като психолог. Обикновено след това следват много въпроси, търсещи причините да отказвам да приемам познати за съветване и дълги обяснения, често свързани с даване на примери.

Ние психолозите трябва да спазваме определени правила от психологията и част от тези правила са свързани с хората, които ни търсят за съветване. Едно от основните правила в психологията е, че не можем, а и не трябва, да консултираме роднини, приятели, близки познати и колеги. Какво се прави в такъв случай? Човекът, който търси подкрепа, можем да насочим към колега, който да му помогне. Ако някой Ваш близък познат Ви приема като психолог в кабинета си, трябва да знаете, че това не е професионално.

Кого можем да консултираме?

Професионалните психолози имат възможност да приемат в кабинета си непознати хора. Също така имат право да консултират хора, които познават покрай друга тяхна работа /например участието им като консултант в някой проект, в който познатите са били техни клиенти/, т.е. такива, които вече сме консултирали и такива, с които сме имали изцяло работни и професионални отношения. В някои случаи /само след като сме искали предварително разрешение от нашия супервизор и той ни е разрешил/ се допуска да консултираме познати, с които не сме близки, например такива, които сме виждали 1-2 пъти покрай други наши познати.

Причината да не можем да приемаме в кабинета си познати приятели и роднини е, че с тях сме в близки отношения. Съществува емоционална връзка между нас, която би попречила психолога да прецени проблемната ситуация и адекватно да съветва потърсилия психологическа помощ. От друга страна, приятелите също трудно, дори невъзможно биха могли реално да ни възприемат като професионален психолог, който може да им помогне. Нашите роднини също са емоционално обвързани с нас и това се явява пречка в професионалното съветване.

Едно от най-важните неща, характерно за работата на психолозите е, че не трябва емоцията да се проявява в процеса на консултиране. Приятелските взаимоотношения трябва да си останат такива, а не да се смесват с професионалните. Ние, психолозите, сме такива само и единствено с нашите клиенти, които консултираме, но не и непрекъснато с хората покрай нас и в извън работната среда. Не бива да се смесва ролята на психолог и ролята на дъщеря, сестра и приятелка, например.

                                                           Автор
Пламена Д. Иванова
Психолог, град Варна
Телефон: 0879 840 790