При различните психологически школи ударението се поставя на различно място: обектните отношения в семейството /според Мелани Клайн/, връзките във фамилията , разработването на стратегии за разрешаване проблемите, социално учене и др. Семейното консултиране е анализ, наблюдение и въздействие върху взаимодействието между членовете на семейството, търсене на начини за решение на проблемните области и използване ресурсите на цялото семейство или на неговите членове.

Семейното консултиране наподобява интервюто като при първия прием на клиенти за психологическо консултиране.

Първият етап от този вид помощ е по-начален, по-опознавателен. В началото на интервюто е важно да се потърсят причините за търсената психологическа помощ.Цели се ориентиране в семейната среда. Задачата на психолога е да намали тревожността на членовете на семейството, да снеме бариерите им по време на дискусията, да създаде доверие и съпричастност, но също и да спазва извесна дистанция. Следващата стъпка по време на консултирането е по-задълбочено определяне на проблема на семейството или на отделните негови членове. Тук от важно значение са установяване особеностите на семейството, на неговите членове и причините, довели до създаването на проблемите. По време на общуването се проучват взаимоотношенията, ролите и ценностите в семейството. Определят се отговорностите и се договарят задълженията. Уточняват се броя на консултациите, честотата и продължителността им. Договаря се заплащането. По време на семейното консултиране се прилагат различни техники и методи, резултат от съществуващите различни психологически школи, но избора им зависи предимно от индивидуалните проблеми на семейството. По време на семейната подкрепа се използват семейна дискусия, контролирано общуване /когато това се налага, например когато единия партньор само говори и не дава възможност на другия да участва в общуването/, изиграването на семейни роли, даване на препоръки, съветване, разрешаване на конфликти, търсене и определяне на силните страни на членовете на фамилията, търсене на нови модели на взаимодействие. По време на сесиите между семейния консултант и семейството се дават домашни работи. Важен момент в семейното консултиране е затвърждаване на новите знания и умения, придобити по време на сесиите. Така клиентите придобиват една решителност, че за в бъдеще биха могли да бъдат по-самостоятелни, по-активни и по-уверени в разрешаването на семейните кризи.

Това, което мога да коментирам от позицията на практикуващ психолог, работещ със семейства е, че:
1. родителите идват със заявка за психологическо консултиране на техните деца, но те са тези, които търсят помощ за себе си.
2. дори при осъзнаване на необходимостта от фамилно консултиране, членовете на семейството дават заявка за „… една или две сесии за да се почувстваме малко по-добре…” /Забележете: не да си решат проблемите, а за да се почувстват малко по-добре/.
3. понякога се случва взаимодействащите в едно семейство, когато търсят психологическа помощ се оказва твърде късно, тъй като вече са взели решение за раздяла, която е отлагана обикновено с години и „… нямаме време и нерви да чакаме осъществяването на промяната…”, „Дори той/тя да се промени вече нямам чувства към него/нея”, „Дори и да се промени то ще е за кратко” или дългоочакваната промяна се е превърнала в огромно разочарования „Вече не вярвам, че ще се промени”.
4. понякога членовете на семейството притежават садо-мазохистични черти от своя характер и дълбоко в себе си, на несъзнавано ниво им допадат конфликтните отношения. Обясненията обикновено, които дават клиентите са „… важното е да има екшън…” или „Ако всичко е идеално ще ни бъде скучно”.
5. имат други приоритети.

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
Ноември 2012г

В написването на статията са използвани фрагменти от книгата „Консултативна психология”, автор: Минко Хаджийски, ИК: „Faber”, 2003г.