- Да не обсебвате другите и да липсва желание да ги контролирате.
- Да предоставяте свобода на хората около Вас, да ги научите да живеят живота си и да проявяват емоционален стремеж към важните за тях неща.
- Да не превръщате връзката в навик.
- Да познавате себе си, да осъзнавате своите действия, реакции, поведение и защити. Ако ние сме наясно със себе си малко неща биха ни „извадили извън релси”. Ако познаваме себе си бихме могли да запазим спокойствие, когато е необходимо и да имаме успешни връзки с околните.

- Да помните позитивните неща. По този начин хората си припомнят за своите щастливи мигове, за своите добри приятели, за хората, които са помагали и тези, на които можем да се доверим. Това помага да помним, че хората са добри.
- Да не се страхувате от връзките си. Ние психолозите казваме „И лошият опит е опит!”;
- Да бъдете добронамерени към другите. Не забравяйте какво писах в предишната статия „С каквито очи гледате на другите, с такива ще Ви гледат и те!
- Помнете, че хората могат да се променят и Вие сте един от тях. В практиката ми, а и в живота често чувам, че „Хората не се променят” или „Хората след една определена възраст не могат да се променят”. Според мен, ако човек иска да се промени, това може да се случи, независимо от възрастта му, всичко друго е оправдание.
- Работете над себе си. Развивайте се. Това ще помогне, както на Вас, така и на другите около Вас.
- Гледайте децата и се учете от тях. Те са толкова естествени в реакциите си. Бъдете естествени и истински. Не бъдете престорени и изкуствени хора- това само ще отблъсне другите около Вас.
- Вижте собствените си проблеми и ги разрешете. Човек, който иска да се освободи от емоционалните си товари ще усети позитивните страни на живота и ще привлече позитивни хора около себе си- такива, които ще го подкрепят.
- Приемете своето минало. Всеки човек има някакво минало, което го притеснява, но не всеки човек позволява то да го тормози.
- Разрешете си да бъдете щастливи. Вие го заслужавате!
- Справете се със своите чувства и емоции.
- Уважавайте другите- партньора си, приятелите си, колегите си, близките си. Само тогава и другите ще Ви уважават.
- Помнете, че има разлика между половете. Жените и мъжете чуват, виждат, разбират, обичат и усещат по различен начин. Жените обичат чрез свързването и усещането. Мъжете обичат чрез уважението.
- Говорете с партньора си с любов, с уважение и с разбиране.
- Не изнудвайте другите. Не ги карайте да се чувстват зле. Не ги притискайте „до стената”.
- Бъдете благодарни. Казвайте „Благодаря”. Показвайте благодарност. Намерете любов с благодарност. Кажете на партньора си „Толкова съм благодарен/на, че си част от моя живот!”.
- Уважавайте ценностите на партньора си. Свържете в едно Вашите и неговите ценности. Ценностите трябва да са ясни още от началото на връзката. Помислете си кои са Вашите ценности? Кое е ценно за партньора Ви? Намерете пресечна точка между Вашите и неговите ценности!
- Спрете да задоволявате всички желания на хората около Вас! Дори и на децата! Научете се да казвате „Не”. Научете се да отказвате. Сложете си граници! Вие сте тези, които ще преценят кои хора да останат близо до Вас и кои да държите на разстояние. Недейте да награждавате децата си непрекъснато и твърде високо. Не награждавайте детето, което не иска да прави нищо. Благодарно ли е детето, то ще цени нещата в живота. Децата могат да се научат на благодарност предимно от своите родители.

                                                           Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец януари 2013г.

В написването на статията са използвани фрагменти от лекция на д-р Менис Юсри на тема „Успешно родителство и партньорство”, проведена на 17.10.2012г. в хотел „Димят”, град Варна.

The post Какво да направим, за да имаме успешни връзки? appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Осъществява се чрез разговор, а невербалните форми /например наблюдението/ имат спомагателен характер/ и подпомагат общуването между консултанта и търсещия подкрепа клиент.

При първата консултация е необходимо да се създаде атмосфера на доверие, съпричастност, изслушване на проблемната област, обобщаване на разговора и планиране на следваща консултация /в случай, че клиента има желание/. По този начин се обособяват няколко етапа на първичното интервю.

1. Социална информация и лични данни:

Започваме с трите имена, възраст, клас, училище/детска градина /ако детето посещава учебно заведение/, имената на един или двамата родители, адрес. Още в началото на интервюто откриваме важни детайли, които често се оказват причина за търсене на психологическа помощ. Такива са: липса на съвпадение между фамилиите на детето и родителя, което може да е в резултат на развод в семейството или непризнаване на детето от бащата.

* В някои случаи /при силни съпротиви – страх, срам/ клиентите предпочитат да си кажат само първото име и ние трябва да се съобразим с решението им.

Ако на консултацията присъства само единия родител, търсим причината за това. Цели се ориентиране в семейната среда и се отчита мотивацията на потърсилия подкрепа.
На този, първи етап от интервюто, задачата на консултанта е да успокои и да намали тревожността на клиента/клиентите и да слуша внимателно говореното за проблема.

2. Насочване:

Изясняват се причините и личността, насочили клиента към психологическото консултиране. Обикновено се пита „Кой Ви насочи?”, „Как научихте?”. Често се следва съвета на близки, приятели или познати, на които се има доверие. Понякога насочването става от учител /ако става въпрос за дете/, социален работник или друг специалист.  Пита се „За кого е консултацията?”, когато в кабинета пристигнат семейство или група от хора.

* При тийнейджърите в училищата е често срещано две приятелки да посетят заедно психолога. Това се прави, тъй като едната търси начин за решаване на проблемите, а другата го подкрепя. В някои случаи това е допустимо, но съществува риск по този начин да се наруши конфиденциалността.
** При посещение на майка с дете е важно да се уточни кой ще баде консултиран. Прави се с цел изясняване кой е клиента /дали родителя е наблюдавал симптом при детето или майката/бащата пристига с детето, тъй като няма кой да го гледа.

3. Причини за консултирането:

Обикновено се уточнява преди записване на дата и час за консултация. Най-честите причини са: „Не учи!”, „Страхува се от тъмното”, „Държи се лошо”, „Има проблеми в училище”, „Има проблеми с наркотиците”, „Много е затворен в себе си”, „Детето ми вече не е същото”, „Нищо не е както преди”, „Имам проблеми с детето”, „Напоследък нещо става с детето ми и аз не знам какво”, „Детето ми все още не е проговорило”.

Търсят се причините около момента за търсената консултация- „Коя е причината точно сега да потърсите помощ?”. Често клиента се е колебал дълго време, считайки, че ще се справи сам или само с подкрепата на семейството или най-близките приятели. При родителите с деца обикновено това е засилване на симптома /например детето е на 3-4 г., но не може да говори, а само издава откъслечни звуци или учителите се оплакват, че детето е неуправляемо/.

4. Предишни терапии:

Задават се въпроси, свързани с появата на проблема и начините за неговото овладяване. Търсят се причините за прекратяване на миналите терапии /ако има такива/. Най-често клиентите обясняват причините за прекъсването на терапията с: „Не ни хареса!”, „Не беше това, което очаквахме и искахме”, „Искахме само една консултация”. Други причини, които се посочват са: „Преценихме, че не е за нас”, „Не попаднахме на подходящия специалист”, „Използваха ни заради парите”. Всичко това ни говори за големите съпротиви на клиентите и може да ни накара да бъдем по- внимателни, докато работим и даваме препоръки.

5. Братя и сестри:

Питаме за техните имена, години, клас, учебно заведение. Изяснява се има ли починали братя или сестри. Може да се зададат въпроси, свързани с обстоятелствата около смъртта.
Това е важно, тъй като дава информация за мястото на детето в семейството и взаимоотношенията с братята и сестрите.

6. Медицинска история:

Тази информация дава възможност да  се проследи ранното детство- от раждането до момента на консултацията. От значение са бременността, раждането, даването на име, хранене, сън, двигателно развитие, език и реч, играта, хронични заболявани и наранявания.

• От значение е поредността на бременността, осъществявано ли е прекъсване на предишни  бременности. Важно е също планирана ли е бременността, начин на протичането й /лесна или трудна/, провеждани ли са лечения, имало ли е тревоги и притеснения около нея.
• При раждането важни са: начин на протичане на раждането /лесно или трудно/, по какъв начин е осъществено /естествен или със секцио цезарея/. Взимат се под внимание усложненията по време на раждането /ако е имало такива/- увита пъпна връв, невъзможност за първоначално поемане на въздух. От много важно значение е на детето провеждани ли са по-специални интервенции по време или след раждането като например поставяне в кувьоз; първите думи, които са чути след появата на бебето; отношение на семейството и роднините към детето и родилката.
• При изборът на име от съществено значение е, кой е направил избора; на кого е кръстено детето; имало ли е разногласия по отношение на избора. Важно е името традиционно българско име ли е или произхода му е чуждестранен, значение на името.
• При храненето на бебето и детето се взимат под внимание особености при кърменето, продължителност, начина, по който е реализирано отбиването- повръщане, нежелание за сучене, хранителни разстройства /ако има такива/. От важно значение е по какъв начин е осъществено захранването с обща храна.
• Сънят е от съществено значение, както за бебето, така и за неговите родители. Нарушенията в съня е свързан със завишено ниво на тревожност, неспокойствие и стрес, което често води до сериозни психологически проблеми. Търсят се причините за неспокойния сън.
• Двигателното развитие се взима под внимание, тъй като има значение по какъв начин е осъществено прохождането /на каква възраст, използвани ли са помощни средства или проходилки/.
• При говорното развитие от значение е говори ли детето, кога е проговорило, коя е първата изречена дума. От значение е дали детето има комуникативни затруднения, имат ли родителите притеснения относно езиковото познание.
• Играта е много важна за развитието на бебето и детето. Изследва се как играе детето, с кого, кои са предпочитаните играчки, играе ли с някой /с кого?/ или играе само. От значение също така е проследява ли с очи играчката, говори ли, издава ли някакви звуци.
• Събира се информация за наследствени и придобити заболявания, хронични заболявания, чест и продължителен прием  в болници и клиники, извършени оперативни намеси. Честите травми и наранявания /уж, случайни/ са сигнал за автоагресивно поведение. Изследва се отношението към нараняванията.

7. Семейство:
Търси се информация  за родителите на потърсилия психологическа помощ – баби, дядовци и други членове на разширеното семейство. От значения са взаимоотношенията в семейството.  При възможност се задават въпроси, чиито отговори носят информация за приликите и разликите в отглеждането и възпитанието между поколенията.

* Първичното интервю не е задължително да протече точно по този начин. То е примерно. Имат се предвид индивидуалните особености на всяко дете и неговите родители. Често се случва потърсилия помощ клиент да предпочете да говори направо за други, по-проблемни за него области. Тогава психолога трябва да получи поне кратка информация относно семейния роман на консултирания, но и да „чуе” неговата заявка. При желание от страна на консултирания се уговаря нова дата и час за следваща консултация.

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог
гр. Варна 

The post Етапи на първичното интервю при деца и техните родители appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.