В психологията тази дума се използва за професионално отношение на квалифициран консултант към клиент. Представлява съвкупност от процедури и отношения между хората, участващи в този процес. Психологическата консултация е насочена към здрави хора, изпитващи трудности и мотивирани да преодолеят негативни, мъчителни преживявания. По време на консултацията, специалиста помага на потърсилия подкрепа да види своя проблем отстрани, в една, нова, по-позитивна светлина. Дава му се възможност да мисли за своите ресурси и да избере нови цели.

2. Клиент
В ежедневието тази дума се използва за /евентуален/ купувач на стоки, продукти или ползвател на услуги.

В психологията клиента е човек, намиращ се в специфични взаимоотношения със специалиста. Отношенията психолог-клиент се основават на доверието и емпатията. Психологът изслушва, подкрепа, толерира и помага на клиента да опознае своите чувства, мисли, емоции и поведения за да достигне до по-ясно разбиране за себе си, а след това да открие своите силни страни и да вземе правилните решения като се опира на вътрешните си ресурси.

3. Пациент
Обикновено думата „пациент” се използва за ползвател на медицински услуги и/или грижи.

В психоанализата, психиатрията и понякога в клиничната психология се използва думата „пациент” за човек, който е в определен вид взаимоотношения със специалиста. Както отношенията психолог-клиент, така и отношенията специалист-пациент се основават на доверие и подпомагане на първия спрямо другия. Смисълът на този процес е преодоляване на конфликтите и проблемите.

4. Психолог
Много е модерно да се казва „Аз съм роден психолог”. Твърдението обикновено се използва от наблюдателни хора и/или хора, които имат силно развита интуиция.

Психологът е човек, който е завършил специалност „Психология” във ВУЗ. Той е специалист, който осигурява успешното взаимодействие на човека със заобикалящата го среда и допринася за неговия духовен, вътрешен комфорт. Професионалният психолог притежава редица качества и умения като: професионална етика, емоционална стабилност, толерантност, наблюдателност, общителност, съпричастност, надеждност

5. Инсайт
Инсайт се използва в ежедневието като синоним на интуиция, догадка, решение.

В психологията думата инсайт /от английски език insight/ означава прозрение, проницателност, разбиране, осъзнаване, внезапно просветление. Използва се в психологията тогава, когато внезапно сме се досетили за решението на някакъв проблем. Представлява поредица от осъзнавания и прозрения за това как да се достигне до решение на житейска задача или постигане на някаква цел.

При инсайта човек се обръща към себе си и своя вътрешен свят за да може да достигне до създаването на нови възможности или реализирането на вече съществуващи. Част е от гещалтпсихологията. Начин е да се погледне проблема или конфликта по друг, нов, различен начин, за който не сме се сетили до момента и да достигнем до правилното решение.

6. Хиперактивност
Хиперактивността е термин, който все по-често започва да се използва в ежедневието за по-подвижни, енергични и палави деца.

В психологията и медицината хиперактивността се приема за симптом, състояние, дори хронично заболяване, което се проявява през ранна детска възраст. Характеризира се предимно с:

• свръх изразена активност, подвижност;
• импулсивност, лесна емоционална възбудимост, неспокойствие;
• невнимание, лесна отвлекаемост, разсеяност, прибързаност;
• невъзможност да се осъществява определена дейност дълго време, невъзможност за самоконтрол;нарушена концентрация и устойчивост на вниманието;
• лесна и бърза смяна на настроението;
• раздразнителност;

7. Супервизия
Този термин в ежедневието се използва като синоним за наблюдение и/или контрол.

Думата супервизия се състои от две части super, което означава „над” и vision – означава „въображение/поглед”. Един от главните проблеми, които хората от сферата на помагането имат е намирането на нови подходи, когато ентусиазмът и възможността да мислят за случая се изчерпат.

Основната цел на супервизията е развитие на личните и професионални умения на супервизирания, подобряване на работната атмосфера, подобряване организацията на работа, а също така обсъждане на етични проблеми, търсене и осъзнаване на силните и слабите страни по време на консултация. Супервизията е задължителен елемент от обучението на всеки психолог, но също има основна роля за повишаване на професионалните знания и умения на практикуващия терапевт.

Супервизията на психолози и терапевти се осъществява от супервизор /по-опитен колега/ над работата и дейността на супервизирания /който е по-млад специалист/. Супервизорът създава такова отношение, при което супервизирания да се чувства спокойно, приет и разбран, когато говори за клиентите, с които работи и когато обсъжда своите пропуски и грешки. Супервизията може да се провежда групово или индивидуално.

8. Фрустрация
В ежедневието тази дума се използва за състояние на раздразненост, ядосан и агресивен човек.

Фрустрацията е термин от психологията, която обозначава емоционалното състояние на човек, излъган в своите очаквания, желания, нагласи и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел. Най-често се проявява под формата на агресия, но понякога и като регресия /подтискане на чувствата и емоциите/ или избухване в сълзи. Фрустрацията обикновено се дължи на срещани препятствия по пътя към неговото задоволяване. Трудностите са външни /произлизат от средата/ и вътрешни /произлизат от ценностите на човека/.

9. Депресия
Думата „Депресия” се използва от неспециалистите за да опишат едно чувство на потиснатост, вялост, психическа отпадналост, чувство на тъга.

В психологията депресията е чувство на меланхолия, отчаяние, тъга, безпомощност, унилост, лошо настроение. Депресивните разстройства включват цял спектър от психо-биологични дисфункции, които варират значително по тежест, честота и продължителност. Настроенията, свързани с нормалната депресия обикновено траят не повече от 1-2 седмици. Ако потиснатото настроение продължи по-дълго от посочения период се появява заболяване, известно като клинична депресия.

Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални /навлизане в пубертет, раждане на дете, климакс, загуба на близък човек, развод и др./. Признаците са липса на енергия, липса на апетит и сън, суицидни мисли, нежелание за работа, а по-рядко раздразнителност. В резултат от тежко депресивно страдание човек не само страда от тъга и отчаяние, но може да загуби контакт с реалността.

Според психо-поведенческата теория, предложена от Питър Люинсън, хората развиват депресия, когато получават неадекватно количество положително подкрепление. Теорията за заучената безпомощност твърди, че когато хората са хванати в капана на ситуация, в която не могат да избегнат болка или заплаха, развиват чувство на безпомощност и действат „депресивно”. Неконтролируемите неприятни събития могат да създадат очакването, че човек не може да контролира стресорите, което да доведе до отдръпване и безнадеждност. Когнитивната теория се фокусира върху ролята на част от хората да проявяват склонност да мислят изкривено /най-често в резултат на проблематични преживявания в детството, логически грешки, произволни заключения и др./. Тези изкривявания предизвикват нови проблеми, изострят старите и депресията се засилва. Психоаналитичната теория твърди, че депресията е резултат от загубата на обичан човек. Това води до насочена към себе си враждебност и това съставлява депресивното изживяване.

10. Психично болен/луд
В ежедневието думи като „психично болен”, „луд”, „ненормален” и „откачен” се използват за състояние на психическа нестабилност, незрялост, занемареност, ментални увреждания, сериозни когнитивни и психически нарушения и др.

В психологията думата „психично болен” означава човек, който е с психическо разстройство /заболяване/, със състояние на психиката, което води до поведение, отклоняващо се от социално приемливото. Такова поведение е свързано с висока тревожност, лично страдание, непълноценност. Причините за психичните разстройства се обясняват предимно със стреса и невъзможността на човека да се справи с него. Диагностицирането се извършва от психиатър или клиничен психолог. Лечението на психично болен човек се осъществява предимно в психиатрични клиники и по-рядко в домашни условия под наблюдението на лекуващия психиатър. Психичните заболявания се лекуват с психотерапия и медикаментозно.

Автор: Пламена Д. Иванова - Психолог
Август 2012г., гр. Варна

The post 10-те най-често използваните психологически термини в ежедневието appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Осъществява се чрез разговор, а невербалните форми /например наблюдението/ имат спомагателен характер/ и подпомагат общуването между консултанта и търсещия подкрепа клиент.

При първата консултация е необходимо да се създаде атмосфера на доверие, съпричастност, изслушване на проблемната област, обобщаване на разговора и планиране на следваща консултация /в случай, че клиента има желание/. По този начин се обособяват няколко етапа на първичното интервю.

1. Социална информация и лични данни:

Започваме с трите имена, възраст, клас, училище/детска градина /ако детето посещава учебно заведение/, имената на един или двамата родители, адрес. Още в началото на интервюто откриваме важни детайли, които често се оказват причина за търсене на психологическа помощ. Такива са: липса на съвпадение между фамилиите на детето и родителя, което може да е в резултат на развод в семейството или непризнаване на детето от бащата.

* В някои случаи /при силни съпротиви – страх, срам/ клиентите предпочитат да си кажат само първото име и ние трябва да се съобразим с решението им.

Ако на консултацията присъства само единия родител, търсим причината за това. Цели се ориентиране в семейната среда и се отчита мотивацията на потърсилия подкрепа.
На този, първи етап от интервюто, задачата на консултанта е да успокои и да намали тревожността на клиента/клиентите и да слуша внимателно говореното за проблема.

2. Насочване:

Изясняват се причините и личността, насочили клиента към психологическото консултиране. Обикновено се пита „Кой Ви насочи?”, „Как научихте?”. Често се следва съвета на близки, приятели или познати, на които се има доверие. Понякога насочването става от учител /ако става въпрос за дете/, социален работник или друг специалист.  Пита се „За кого е консултацията?”, когато в кабинета пристигнат семейство или група от хора.

* При тийнейджърите в училищата е често срещано две приятелки да посетят заедно психолога. Това се прави, тъй като едната търси начин за решаване на проблемите, а другата го подкрепя. В някои случаи това е допустимо, но съществува риск по този начин да се наруши конфиденциалността.
** При посещение на майка с дете е важно да се уточни кой ще баде консултиран. Прави се с цел изясняване кой е клиента /дали родителя е наблюдавал симптом при детето или майката/бащата пристига с детето, тъй като няма кой да го гледа.

3. Причини за консултирането:

Обикновено се уточнява преди записване на дата и час за консултация. Най-честите причини са: „Не учи!”, „Страхува се от тъмното”, „Държи се лошо”, „Има проблеми в училище”, „Има проблеми с наркотиците”, „Много е затворен в себе си”, „Детето ми вече не е същото”, „Нищо не е както преди”, „Имам проблеми с детето”, „Напоследък нещо става с детето ми и аз не знам какво”, „Детето ми все още не е проговорило”.

Търсят се причините около момента за търсената консултация- „Коя е причината точно сега да потърсите помощ?”. Често клиента се е колебал дълго време, считайки, че ще се справи сам или само с подкрепата на семейството или най-близките приятели. При родителите с деца обикновено това е засилване на симптома /например детето е на 3-4 г., но не може да говори, а само издава откъслечни звуци или учителите се оплакват, че детето е неуправляемо/.

4. Предишни терапии:

Задават се въпроси, свързани с появата на проблема и начините за неговото овладяване. Търсят се причините за прекратяване на миналите терапии /ако има такива/. Най-често клиентите обясняват причините за прекъсването на терапията с: „Не ни хареса!”, „Не беше това, което очаквахме и искахме”, „Искахме само една консултация”. Други причини, които се посочват са: „Преценихме, че не е за нас”, „Не попаднахме на подходящия специалист”, „Използваха ни заради парите”. Всичко това ни говори за големите съпротиви на клиентите и може да ни накара да бъдем по- внимателни, докато работим и даваме препоръки.

5. Братя и сестри:

Питаме за техните имена, години, клас, учебно заведение. Изяснява се има ли починали братя или сестри. Може да се зададат въпроси, свързани с обстоятелствата около смъртта.
Това е важно, тъй като дава информация за мястото на детето в семейството и взаимоотношенията с братята и сестрите.

6. Медицинска история:

Тази информация дава възможност да  се проследи ранното детство- от раждането до момента на консултацията. От значение са бременността, раждането, даването на име, хранене, сън, двигателно развитие, език и реч, играта, хронични заболявани и наранявания.

• От значение е поредността на бременността, осъществявано ли е прекъсване на предишни  бременности. Важно е също планирана ли е бременността, начин на протичането й /лесна или трудна/, провеждани ли са лечения, имало ли е тревоги и притеснения около нея.
• При раждането важни са: начин на протичане на раждането /лесно или трудно/, по какъв начин е осъществено /естествен или със секцио цезарея/. Взимат се под внимание усложненията по време на раждането /ако е имало такива/- увита пъпна връв, невъзможност за първоначално поемане на въздух. От много важно значение е на детето провеждани ли са по-специални интервенции по време или след раждането като например поставяне в кувьоз; първите думи, които са чути след появата на бебето; отношение на семейството и роднините към детето и родилката.
• При изборът на име от съществено значение е, кой е направил избора; на кого е кръстено детето; имало ли е разногласия по отношение на избора. Важно е името традиционно българско име ли е или произхода му е чуждестранен, значение на името.
• При храненето на бебето и детето се взимат под внимание особености при кърменето, продължителност, начина, по който е реализирано отбиването- повръщане, нежелание за сучене, хранителни разстройства /ако има такива/. От важно значение е по какъв начин е осъществено захранването с обща храна.
• Сънят е от съществено значение, както за бебето, така и за неговите родители. Нарушенията в съня е свързан със завишено ниво на тревожност, неспокойствие и стрес, което често води до сериозни психологически проблеми. Търсят се причините за неспокойния сън.
• Двигателното развитие се взима под внимание, тъй като има значение по какъв начин е осъществено прохождането /на каква възраст, използвани ли са помощни средства или проходилки/.
• При говорното развитие от значение е говори ли детето, кога е проговорило, коя е първата изречена дума. От значение е дали детето има комуникативни затруднения, имат ли родителите притеснения относно езиковото познание.
• Играта е много важна за развитието на бебето и детето. Изследва се как играе детето, с кого, кои са предпочитаните играчки, играе ли с някой /с кого?/ или играе само. От значение също така е проследява ли с очи играчката, говори ли, издава ли някакви звуци.
• Събира се информация за наследствени и придобити заболявания, хронични заболявания, чест и продължителен прием  в болници и клиники, извършени оперативни намеси. Честите травми и наранявания /уж, случайни/ са сигнал за автоагресивно поведение. Изследва се отношението към нараняванията.

7. Семейство:
Търси се информация  за родителите на потърсилия психологическа помощ – баби, дядовци и други членове на разширеното семейство. От значения са взаимоотношенията в семейството.  При възможност се задават въпроси, чиито отговори носят информация за приликите и разликите в отглеждането и възпитанието между поколенията.

* Първичното интервю не е задължително да протече точно по този начин. То е примерно. Имат се предвид индивидуалните особености на всяко дете и неговите родители. Често се случва потърсилия помощ клиент да предпочете да говори направо за други, по-проблемни за него области. Тогава психолога трябва да получи поне кратка информация относно семейния роман на консултирания, но и да „чуе” неговата заявка. При желание от страна на консултирания се уговаря нова дата и час за следваща консултация.

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог
гр. Варна 

The post Етапи на първичното интервю при деца и техните родители appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.