1. Консултация
Значението на думата консултация е дискусия, разговор, разяснение, съветване, допитване.

В психологията тази дума се използва за професионално отношение на квалифициран консултант към клиент. Представлява съвкупност от процедури и отношения между хората, участващи в този процес. Психологическата консултация е насочена към здрави хора, изпитващи трудности и мотивирани да преодолеят негативни, мъчителни преживявания. По време на консултацията, специалиста помага на потърсилия подкрепа да види своя проблем отстрани, в една, нова, по-позитивна светлина. Дава му се възможност да мисли за своите ресурси и да избере нови цели.

2. Клиент
В ежедневието тази дума се използва за /евентуален/ купувач на стоки, продукти или ползвател на услуги.

В психологията клиента е човек, намиращ се в специфични взаимоотношения със специалиста. Отношенията психолог-клиент се основават на доверието и емпатията. Психологът изслушва, подкрепа, толерира и помага на клиента да опознае своите чувства, мисли, емоции и поведения за да достигне до по-ясно разбиране за себе си, а след това да открие своите силни страни и да вземе правилните решения като се опира на вътрешните си ресурси.

3. Пациент
Обикновено думата „пациент” се използва за ползвател на медицински услуги и/или грижи.

В психоанализата, психиатрията и понякога в клиничната психология се използва думата „пациент” за човек, който е в определен вид взаимоотношения със специалиста. Както отношенията психолог-клиент, така и отношенията специалист-пациент се основават на доверие и подпомагане на първия спрямо другия. Смисълът на този процес е преодоляване на конфликтите и проблемите.

4. Психолог
Много е модерно да се казва „Аз съм роден психолог”. Твърдението обикновено се използва от наблюдателни хора и/или хора, които имат силно развита интуиция.

Психологът е човек, който е завършил специалност „Психология” във ВУЗ. Той е специалист, който осигурява успешното взаимодействие на човека със заобикалящата го среда и допринася за неговия духовен, вътрешен комфорт. Професионалният психолог притежава редица качества и умения като: професионална етика, емоционална стабилност, толерантност, наблюдателност, общителност, съпричастност, надеждност

5. Инсайт
Инсайт се използва в ежедневието като синоним на интуиция, догадка, решение.

В психологията думата инсайт /от английски език insight/ означава прозрение, проницателност, разбиране, осъзнаване, внезапно просветление. Използва се в психологията тогава, когато внезапно сме се досетили за решението на някакъв проблем. Представлява поредица от осъзнавания и прозрения за това как да се достигне до решение на житейска задача или постигане на някаква цел.

При инсайта човек се обръща към себе си и своя вътрешен свят за да може да достигне до създаването на нови възможности или реализирането на вече съществуващи. Част е от гещалтпсихологията. Начин е да се погледне проблема или конфликта по друг, нов, различен начин, за който не сме се сетили до момента и да достигнем до правилното решение.

6. Хиперактивност
Хиперактивността е термин, който все по-често започва да се използва в ежедневието за по-подвижни, енергични и палави деца.

В психологията и медицината хиперактивността се приема за симптом, състояние, дори хронично заболяване, което се проявява през ранна детска възраст. Характеризира се предимно с:

• свръх изразена активност, подвижност;
• импулсивност, лесна емоционална възбудимост, неспокойствие;
• невнимание, лесна отвлекаемост, разсеяност, прибързаност;
• невъзможност да се осъществява определена дейност дълго време, невъзможност за самоконтрол;нарушена концентрация и устойчивост на вниманието;
• лесна и бърза смяна на настроението;
• раздразнителност;

7. Супервизия
Този термин в ежедневието се използва като синоним за наблюдение и/или контрол.

Думата супервизия се състои от две части super, което означава „над” и vision – означава „въображение/поглед”. Един от главните проблеми, които хората от сферата на помагането имат е намирането на нови подходи, когато ентусиазмът и възможността да мислят за случая се изчерпат.

Основната цел на супервизията е развитие на личните и професионални умения на супервизирания, подобряване на работната атмосфера, подобряване организацията на работа, а също така обсъждане на етични проблеми, търсене и осъзнаване на силните и слабите страни по време на консултация. Супервизията е задължителен елемент от обучението на всеки психолог, но също има основна роля за повишаване на професионалните знания и умения на практикуващия терапевт.

Супервизията на психолози и терапевти се осъществява от супервизор /по-опитен колега/ над работата и дейността на супервизирания /който е по-млад специалист/. Супервизорът създава такова отношение, при което супервизирания да се чувства спокойно, приет и разбран, когато говори за клиентите, с които работи и когато обсъжда своите пропуски и грешки. Супервизията може да се провежда групово или индивидуално.

8. Фрустрация
В ежедневието тази дума се използва за състояние на раздразненост, ядосан и агресивен човек.

Фрустрацията е термин от психологията, която обозначава емоционалното състояние на човек, излъган в своите очаквания, желания, нагласи и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел. Най-често се проявява под формата на агресия, но понякога и като регресия /подтискане на чувствата и емоциите/ или избухване в сълзи. Фрустрацията обикновено се дължи на срещани препятствия по пътя към неговото задоволяване. Трудностите са външни /произлизат от средата/ и вътрешни /произлизат от ценностите на човека/.

9. Депресия
Думата „Депресия” се използва от неспециалистите за да опишат едно чувство на потиснатост, вялост, психическа отпадналост, чувство на тъга.

В психологията депресията е чувство на меланхолия, отчаяние, тъга, безпомощност, унилост, лошо настроение. Депресивните разстройства включват цял спектър от психо-биологични дисфункции, които варират значително по тежест, честота и продължителност. Настроенията, свързани с нормалната депресия обикновено траят не повече от 1-2 седмици. Ако потиснатото настроение продължи по-дълго от посочения период се появява заболяване, известно като клинична депресия.

Депресията може да бъде провокирана от различни фактори – биологични, психични и социални /навлизане в пубертет, раждане на дете, климакс, загуба на близък човек, развод и др./. Признаците са липса на енергия, липса на апетит и сън, суицидни мисли, нежелание за работа, а по-рядко раздразнителност. В резултат от тежко депресивно страдание човек не само страда от тъга и отчаяние, но може да загуби контакт с реалността.

Според психо-поведенческата теория, предложена от Питър Люинсън, хората развиват депресия, когато получават неадекватно количество положително подкрепление. Теорията за заучената безпомощност твърди, че когато хората са хванати в капана на ситуация, в която не могат да избегнат болка или заплаха, развиват чувство на безпомощност и действат „депресивно”. Неконтролируемите неприятни събития могат да създадат очакването, че човек не може да контролира стресорите, което да доведе до отдръпване и безнадеждност. Когнитивната теория се фокусира върху ролята на част от хората да проявяват склонност да мислят изкривено /най-често в резултат на проблематични преживявания в детството, логически грешки, произволни заключения и др./. Тези изкривявания предизвикват нови проблеми, изострят старите и депресията се засилва. Психоаналитичната теория твърди, че депресията е резултат от загубата на обичан човек. Това води до насочена към себе си враждебност и това съставлява депресивното изживяване.

10. Психично болен/луд
В ежедневието думи като „психично болен”, „луд”, „ненормален” и „откачен” се използват за състояние на психическа нестабилност, незрялост, занемареност, ментални увреждания, сериозни когнитивни и психически нарушения и др.

В психологията думата „психично болен” означава човек, който е с психическо разстройство /заболяване/, със състояние на психиката, което води до поведение, отклоняващо се от социално приемливото. Такова поведение е свързано с висока тревожност, лично страдание, непълноценност. Причините за психичните разстройства се обясняват предимно със стреса и невъзможността на човека да се справи с него. Диагностицирането се извършва от психиатър или клиничен психолог. Лечението на психично болен човек се осъществява предимно в психиатрични клиники и по-рядко в домашни условия под наблюдението на лекуващия психиатър. Психичните заболявания се лекуват с психотерапия и медикаментозно.

Автор: Пламена Д. Иванова - Психолог
Август 2012г., гр. Варна