Съществуват събития с по-висока и по-голяма стресогенна интензивност и такива, които се преживяват като по-слабо натоварващи в емоционален и психичен план. Неочакваните събития /като например внезапна смърт на близък човек/ предизвикват стрес със значително по-голяма сила, отколкото предварително очакваните /например тогава, когато човек е боледувал дълго и тежко и близките му са имали възможност да свикнат с мисълта и да се подготвят психически, че изхода може да е фатален/. От значение също е дали даден стресор действа еднократно или се задържа по-дълго време и довежда до увеличаващо се натоварване. Така например от направено през 1967-1969г. анкетно проучване сред населението на САЩ, Швеция, Холандия и Япония е установено, че събитията, които са най- стресогенни за тях са:  смърт на член на семейството, развод, разделяне на брачни партньори, затвор, смърт на близък роднина, сериозно заболяване и т.н.

Взаимодействието между актуалния и основния конфликт е в резултат на способности, значимо поведение, концепции и готовност за конфликт, които определят външните събития и ефективното им съдържание през годините на развитие. Предпоставка за ключовия конфликт са възможностите за развитие на базисните /основните/ способности и индивидуалното им оформяне. Като резултат възниква поведенческа готовност и модели с техните афективни и емоционални компоненти. Например честността е способността да налагаш открито потребностите си, да отстояваш себе си и  да се утвърждаваш. Съдържа риск от агресивно поведение.

Позитивната психотерапия изхожда, както от възникналите смущения, така и от едновременно възникващите способности на човека. Позитивният подход в този вид терапия дава възможност за привличане на смущенията, но и възможност за преодоляването им. Например депресията е способност да реагираш при конфликтни ситуации с най- дълбоките си чувства.

Често нарушенията се предизвикват не от значими травматични събития, а от непрекъснато повтарящи се малки душевни травми, които оформят картината, характерна за отделни конфликти. Например, ако родителите се ядосват всеки ден за липсата на ред в стаята  на детето, това пречи на всички и вероятно в някакъв момент ще доведе до по-сериозни конфликти. По-добре е родителите да се научат да изграждат нагласа за ред у своето дете. За него би било най-добре, ако не е непрекъснато критикувано, а да му се даде пример какво е добро поведение.

Ориентацията към целите в позитивната психотерапия идва постепенно с промяната в нагласите и поведението на подложилия се на терапия човек. Тя помага за преодоляване на тревожност, натрапливост и справяне с конфликтите. От значение са ресурсите, които могат да бъдат мобилизирани в помощ на терапевтичната ситуация, къде е фокусиран конфликта, кои потенциални възможности за справяне с проблемите могат да се ползват.

Моделът на позитивната психотерапия не прави опит да обясни първоначалното възникване на конфликта, а цели разбирането на човека в актуалната му житейска ситуация, от която се развива болестта му. Така позитивната психотерапия обхваща всички психични, психосоматични и соматични заболявания. Тя не се ангажира само със симптома, а се интересува и от значението му за цялостния жизнен план, а и от шансовете за промяна и намиращите се вътре в човека способности да решава конфликти, да компенсира нарушения и функционални дефицити или да търси връзки с бъдещето.

Методите на позитивната психотерапия са приложими в амбулаторни и стационални условия като за относително кратко време се постига подобрение в състоянието на клиента. Особено добри са резултатите при невротични и психосоматични прояви.

                                                           Автор
Пламена Д. Иванова
Психолог, град Варна
Телефон: 0879 840 790

Използвана литература:
„Метод на позитивната психотерапия”, том 1, автор: Носрат Песешкиан, ИК: „Славена”, Варна, 1999г.

The post Събития, определящи обособяването на позитивната психотерапия appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Когато чуя изброените по-горе реплики от близки хора, винаги правя уточнението, че бих могла да ги изслушам само и единствено като позната или приятелка, но не и като психолог. Обикновено след това следват много въпроси, търсещи причините да отказвам да приемам познати за съветване и дълги обяснения, често свързани с даване на примери.

Ние психолозите трябва да спазваме определени правила от психологията и част от тези правила са свързани с хората, които ни търсят за съветване. Едно от основните правила в психологията е, че не можем, а и не трябва, да консултираме роднини, приятели, близки познати и колеги. Какво се прави в такъв случай? Човекът, който търси подкрепа, можем да насочим към колега, който да му помогне. Ако някой Ваш близък познат Ви приема като психолог в кабинета си, трябва да знаете, че това не е професионално.

Кого можем да консултираме?

Професионалните психолози имат възможност да приемат в кабинета си непознати хора. Също така имат право да консултират хора, които познават покрай друга тяхна работа /например участието им като консултант в някой проект, в който познатите са били техни клиенти/, т.е. такива, които вече сме консултирали и такива, с които сме имали изцяло работни и професионални отношения. В някои случаи /само след като сме искали предварително разрешение от нашия супервизор и той ни е разрешил/ се допуска да консултираме познати, с които не сме близки, например такива, които сме виждали 1-2 пъти покрай други наши познати.

Причината да не можем да приемаме в кабинета си познати приятели и роднини е, че с тях сме в близки отношения. Съществува емоционална връзка между нас, която би попречила психолога да прецени проблемната ситуация и адекватно да съветва потърсилия психологическа помощ. От друга страна, приятелите също трудно, дори невъзможно биха могли реално да ни възприемат като професионален психолог, който може да им помогне. Нашите роднини също са емоционално обвързани с нас и това се явява пречка в професионалното съветване.

Едно от най-важните неща, характерно за работата на психолозите е, че не трябва емоцията да се проявява в процеса на консултиране. Приятелските взаимоотношения трябва да си останат такива, а не да се смесват с професионалните. Ние, психолозите, сме такива само и единствено с нашите клиенти, които консултираме, но не и непрекъснато с хората покрай нас и в извън работната среда. Не бива да се смесва ролята на психолог и ролята на дъщеря, сестра и приятелка, например.

                                                           Автор
Пламена Д. Иванова
Психолог, град Варна
Телефон: 0879 840 790