Всеки човек може да бъде асертивен, стига да иска да се научи. Как може да стане това? Прочетете редовете по-долу. Говорете за себе си, т.е. “Аз мисля, че…”/пример: това решение не е добро/. Споделете как се чувствате, т.е. “Чувствам, че…” /пример: не мога да се справя с поставената задача/. Поемете отговорност за чувствата си: “Ядосвам се, тъй като…” /пример: ти се държиш зле/. Кажете точно, ясно и категорично какво искате: “Искам да…” /пример: да проявяваш по-голямо разбиране/. Отделете фактите от мненията: “Факт е, че…” /пример: това е добър начин за да работим/. Нещата са различни за различните хора: “Този начин е…” /пример: добър за мен и моята работа/. Бъдете директни, но не и агресивни. Внимавайте, какъв тон използвате, когато разговаряте с отсрещната страна. Например: “Не ми е приятно да…” /да ме прекъсваш, да ме предизвикваш, да ме дразниш/. Преговаряйте: “Това ще го направя утре, но не сега!” Помогнете и на другите да станат асертивни хора. Например: “Какво да направя за теб?”.

Примерни ситуации, при които е добре да проявим асертивност е: Ваши познати искат от Вас пари на заем, но Вие нямате възможност да им дадете. Или: Ваши близки искат от Вас да отмените плановете си за да им обърнете внимание, да ги изслушате, а Вие нямате желание за това.

Бъдете асертивни. Не се съгласявайте автоматично, след като искате да откажете. Бъдете любезни, но сигурни, когато отказвате. Не се оправдавайте за причините, поради които отказвате да изпълните желанията на другите хора. Кажете, че ще говорите по- късно или друг път за това. Спазете обещанието си.

Използвайте формулата на “Аз-посланието”. Какво имам предвид? Първо опишете чувствата, които изпитвате. После опишете конкретното поведение, което е породило чувствата. Ако е възможно използвайте фрази, изразяващи сътрудничество. Най-накрая опишете как Ви засяга това поведение. В случай, че е възможно направете емпатични препратки към интересите на други хора. Или с други думи “Аз-посланието” изглежда така:

1. Аз… /”мисля, че”, “чувствам”, “желая” и др./
2. Когато… /”нека да”, “как можем да разрешим проблема”/
3. Защото… /”какво смятате”, “какво виждате”/.

Когато се учите на асертивно поведение е важно да следвате още няколко важни стъпки: Гледайте хората, с които разговаряте в очите. Важно е тялото да бъде изправено. Говорете ясно, точно и конкретно. Бъдете уверени, но не и агресивни. Не хленчете и не говорете с тон, който показва, че изпитвате неудобство или вина. Използвайте подходящи мимики и жестове.

Когато се учите на асертивност може да се упражнявате в къщи, пред огледалото. Когато успеете да бъдете асертивни, поздравете се. Бъдете доволни от себе си. Наградете се. Купете си шоколад, нова дреха или нещо друго. Желая Ви УСПЕХ!

Това е третата статия от поредицата за Асертивността.
Прочетете първата статия – Асертивното поведение
Прочетете втората статия – Асертивност, асертивни права и отговорности

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец март 2013г.

В написването на тази статия са използвани фрагменти от обучение за доброволци, работещи със самотни възрастни хора и хора с увреждания, проведено по проект „Съвместна грижа” към програма „Фар Аксес” на „Национален алианс за работа с доброволци” през 2003г.

The post Как да се научим на асертивност. Аз-послание appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

• да се отнасят към мен с уважение, независимо от възрастта ми, моите пол, раса, социално положение или икономическо състояние;
• да имам мнение и да го изразявам свободно и без да се страхувам;
• да казвам, когато не разбирам нещо и да искам повече информация;
• да казвам „Не”, когато не съм съгласен/на. Да отказвам на молби, без да се чувствам виновен/на. Да не се оправдавам и извинявам за поведението си, когато отказвам;
• да бъда изслушван/на и да не се съгласявам с мнението на другите;
• да имам време да помисля, когато взимам решения и да не позволявам на другите хора „да ме притискат”;
• да знам, когато ме критикуват и да имам възможност да отговоря по неагресивен начин на критиката към мен;
• да имам възможност да променя своето мнение без да лъжа;
• да изразявам своите чувства и емоции /радост, гняв и др./;
• да имам различни потребности и нужди от тези на другите хора;
• да не завися от одобрението на околните;
• да имам собствено и лично пространство, граници, хоби, интереси и роли;
• да бъда критичен/на към другите по конструктивен начин;
• да поемам отговорност за действията си;
• да се съпротивлявам на нагласите, поведенията и действията, които дискриминират хората и ги карат да се чувстват не добре;

Асертивният човек има право да каже: „Не зная”, „Не разбирам”, „Не се безпокоя” без да се чувства вина заради това.
До тук четохте за асертивните права. Сега ще отделя малко внимание на отговорностите на асертивния човек, тъй като освен, че ние имаме права и другите имат такива. Отговорностите на асертивния човек са следните:

• Да се отнасям с уважение към другите, да се противопоставям на ситуации, в които някой е дискриминиран или да се противопоставям на други ситуации, при които някой се чувства зле физически или психически /подигравки, присмех, заплахи и др./
• Да изслушвам гледната точка на другите хора, техните мнения, предложения и да им давам отговор.
• Да не пренебрегвам гледните точки на хората, които са различни от моите. Да позволя на другите да отправят към мен критики, но само и единствено, ако го правят по неагресивен и необиждащ ме начин, а по конструктивен.
• Да проявя разбиране, когато другите правят грешки.
• Да уважавам правата на другите хора и желанието им да говорят за себе си.
• Да приема факта, че някои от молбите и желанията, които отправям към другите хора, могат да не бъдат изпълнени.

Това е втората статия от поредицата за Асертивността.
Прочетете първата статия - Асертивното поведение
Прочетете третата статия - Как да се научим на асертивност. Аз-послание.

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец март 2013г.

В написването на тази статия са използвани фрагменти от обучение за доброволци, работещи със самотни възрастни хора и хора с увреждания, проведено по проект “Съвместна грижа” към програма “Фар Аксес” на “Национален алианс за работа с доброволци” през 2003г.

The post Асертивност, асертивни права и отговорности appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.