Искам да се науча на асертивност! Как да стане това?
Всеки човек може да бъде асертивен, стига да иска да се научи. Как може да стане това? Прочетете редовете по-долу. Говорете за себе си, т.е. “Аз мисля, че…”/пример: това решение не е добро/. Споделете как се чувствате, т.е. “Чувствам, че…” /пример: не мога да се справя с поставената задача/. Поемете отговорност за чувствата си: “Ядосвам се, тъй като…” /пример: ти се държиш зле/. Кажете точно, ясно и категорично какво искате: “Искам да…” /пример: да проявяваш по-голямо разбиране/. Отделете фактите от мненията: “Факт е, че…” /пример: това е добър начин за да работим/. Нещата са различни за различните хора: “Този начин е…” /пример: добър за мен и моята работа/. Бъдете директни, но не и агресивни. Внимавайте, какъв тон използвате, когато разговаряте с отсрещната страна. Например: “Не ми е приятно да…” /да ме прекъсваш, да ме предизвикваш, да ме дразниш/. Преговаряйте: “Това ще го направя утре, но не сега!” Помогнете и на другите да станат асертивни хора. Например: “Какво да направя за теб?”.
Примерни ситуации, при които е добре да проявим асертивност е: Ваши познати искат от Вас пари на заем, но Вие нямате възможност да им дадете. Или: Ваши близки искат от Вас да отмените плановете си за да им обърнете внимание, да ги изслушате, а Вие нямате желание за това.
Бъдете асертивни. Не се съгласявайте автоматично, след като искате да откажете. Бъдете любезни, но сигурни, когато отказвате. Не се оправдавайте за причините, поради които отказвате да изпълните желанията на другите хора. Кажете, че ще говорите по- късно или друг път за това. Спазете обещанието си.
Използвайте формулата на “Аз-посланието”. Какво имам предвид? Първо опишете чувствата, които изпитвате. После опишете конкретното поведение, което е породило чувствата. Ако е възможно използвайте фрази, изразяващи сътрудничество. Най-накрая опишете как Ви засяга това поведение. В случай, че е възможно направете емпатични препратки към интересите на други хора. Или с други думи “Аз-посланието” изглежда така:
- Аз… /”мисля, че”, “чувствам”, “желая” и др./
- Когато… /”нека да”, “как можем да разрешим проблема”/
- Защото… /”какво смятате”, “какво виждате”/.
Когато се учите на асертивно поведение е важно да следвате още няколко важни стъпки: Гледайте хората, с които разговаряте в очите. Важно е тялото да бъде изправено. Говорете ясно, точно и конкретно. Бъдете уверени, но не и агресивни. Не хленчете и не говорете с тон, който показва, че изпитвате неудобство или вина. Използвайте подходящи мимики и жестове.
Когато се учите на асертивност може да се упражнявате в къщи, пред огледалото. Когато успеете да бъдете асертивни, поздравете се. Бъдете доволни от себе си. Наградете се. Купете си шоколад, нова дреха или нещо друго. Желая Ви УСПЕХ!
Това е третата статия от поредицата за Асертивността.
Прочетете първата статия – Асертивното поведение
Прочетете втората статия – Асертивност, асертивни права и отговорности
Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец март 2013г.
В написването на тази статия са използвани фрагменти от обучение за доброволци, работещи със самотни възрастни хора и хора с увреждания, проведено по проект „Съвместна грижа” към програма „Фар Аксес” на „Национален алианс за работа с доброволци” през 2003г.