Има пет основни стилове на поведение при възникването на конфликти и справянето с тях. Тези стилове се оприличават с животни – „Бухал”/”Сова”, „Мече”, „Акула”, „Костенурка”, „Лисица” в зависимост от загрижеността за себе си и загрижеността за другите.

1. „Бухалът” /”Совата”/ се характеризира със съдействащ стил на поведение, с интегрирането и решаването на проблема. Конфликтите се разглеждат като проблеми, които трябва да се решат и се търси решението, което ще удовлетвори всички страни в конликта. Според „Совата” конфликтите подобряват взаимоотношенията, тъй като премахват напрежението. Човекът с такъв стил на поведение има желание за сътрудничество, откритост, изследване на различията и причините за тях. Този стил допринася и за издигане на самочувствието и доверието в партньорите.

2. „Мечето” се стреми към заглаждане, услужливост, разглежда връзката си с другите като нещо първостепенно, а своите лични цели като по- маловажни. Човек с такъв стил има желание да бъде приеман и харесван от околните. Смята, че конфликтите трябва да се избягват в името на хармонията. При „мечето” съществува страх, че ако конфликтът продължи, някой ще баде наранен. В неговия стил има елемент на саможертва – сляпо подчинение на другите.

3. „Акулата” чрез доминиране и налагане на сила се опитва да надделее над опонентите си, като ги кара да приемат нейното решение на конфликта, чрез натиск. Собствените цели и постигането им е над всичко. Смята, че конфликтите се решават винаги така, че единия печели, а другия- губи. Разглежда загубата като слабост, затова печели чрез потискане, опониране, агресия и смазване на околните.

4. „Костенурката” се характеризира с оттегляне, избягване – затваря се в черупката си с цел да избегне конфликта. Такъв човек се държи настрана, от потенциално конфликтни хора, тъй като смята, че решаването на конфликти е безсмислено. Смята, че е по-лесно да се оттеглиш от конфликта, отколкото да се изправиш лице в лице с него. Често отказва да признае, че съществува конфликт, който трябва да бъде решен.

5. „Лисицата” има компромисен стил на поведение, притежава умерена загриженост за собствените си цели и за взаимоотношенията си с околните. Целта на лисицата е да постигне компромис и затова често се отказва от личните интереси и се опитва да убеди другата страна да направи същото. Желае и двете страни да дадат по нещо и да спечелят по нещо. Мотото е „Аз на теб, ти – на мен!”. Обръща се към проблемите по- открито и по-директно.

От хората около мен – колеги, приятели, познати, роднини – съм наблюдавала следните личностни черти: „Бухалът” е енергичен, коректен, лоялен, работоспособен, издръжлив, лесно се адаптира към нова среда, общителен е и съсредоточен върху дейностите, с които е ангажиран. „Мечето” е по-интровертно и вглъбено в себе си, заето е със своите мисли и чувства. Хората с този стил на поведение обикновено имат по-миловиден външен вид и по- меки черти на лицето. „Акулата” е раздразнителна, импулсивна, несдържана, избухлива, агресивна, енергична. Обикновено хората с такъв стил на поведение имат по-остри черти на лицето, действат подмолно и са готови на всичко заради успеха. „Костенурката” е по-интровертна и самовглъбена, спокойна и дори бавна в действията си, предпазлива. Понякога е страхлива, неуверена и плаха. „Лисицата” общува с много хора, енергична, работоспособна, остроумна, издръжлива, загрижена, но понякога е плаха и несигурна.

Важно е да се направи уточнение, че съществува и комбинация между описаните по-горе стилове на поведение при конфликт!

Какъв е Вашият стил на поведение в конфликтни ситуации? Замислете се коя е причината да постъпвате като например „костенурка” и да бягате от конфликтите или като агресивната „акула”?! Винаги ли при конфликт сте реагирали по един и същи начин или в различните случаи постъпвате по различен начин? От кой сте видяли и научили стила на поведение при конфликти- от майка, баща или някой друг? Обикновено децата повтарят семейния модел, който са научили от своите родители! При Вас така ли е?

Написах тази статия с идеята да информирам, да провокирам, да накарам хората да помислят върху текста! Написах статията с идеята да мотивирам хората и да ги накарам да бъдат активни!
Когато един човек е информиран и запознат, той мисли коя е причината за всичко това, разсъждава… Когато човека мисли и разсъждава, той търси отговори на въпросите, които си задава! Когато човека търси отговори, той търси и намира варианти и решения!

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог – Варна
месец Ноември 2012г.

Използвана литература:
1. “Предотвратяване и управление на конфликтите” – Наръчник, написан от съавтори и финансиран от Швейцарската агенция за сътрудничество и развитие, София, 2005г.

The post Стилове на поведение в конфликта appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Причините за конфликтите са различни – материални, морални, религиозни, етнически и други. Конфликтите съществуват тогава, когато не могат да бъдат постигнати по едно и също време стремежите и желанията на две или повече от страните, а също тогава, когато ценностите, потребностите и интересите им се различават. При конфликтите всяка страна вярва, че другата страна смята да навреди на нейните интереси или вече го е направила.

При конфликта страните си взаимодействат /отрицателно, негативно/ и извършват действия, които вредят на интересите на другата страна.

Едни специалисти разглеждат конфликтите, разделени по области – политически, икономически, социални, психологически. Други класифицират конфликтите според големината на социалните обединения, общности или групи, въвлечени в тях. Възможни са конфликти между ролите, в които влизат хората. Някои специалисти говорят за скрити или открити конфликти, за силни или слаби конфликти.

Кога възникват конфликтите?

Независимо от това на колко вида се делят конфликтите, те възникват от определени /предимно психологически/ потребности и/или неудовлетворяването им и желанието за тяхното удовлетворение. Конфликтите, причинени от скрити, подмолни мотиви и потискани много дълго време са най-трудни за разрешаване. Когато конфликтите не бъдат разрешени на време, те набират скорост и с времето ескалират.

Изходът от конфликта е свързан с частично или пълно нормализиране на отношенията между страните с помощта на неконфликтните средства.

А вие как се отнасяте към конфликтите?

След всичко прочетено до момента, замислете се – реагирате ли на конфликтите? Кога реагирате на конфликтите? Как реагирате в конфликтни ситуации? Защо? Коя е причината? Може ли да реагирате по друг начин? Какъв е този друг начин?

Още мои статии по темата

• Стилове на поведение в конфликта
• Негативните последици от конфликтите
• Позитивните последици от конфликтите

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог
Ноември 2012г., гр. Варна

Използвана литература:
1. „Предотвратяване и управление на конфликтите”- Наръчник, написан от съавтори и финансиран от Швейцарската агенция за сътрудничество и развитие, София, 2005г.

The post Конфликтите между хората appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Семейното консултиране наподобява интервюто като при първия прием на клиенти за психологическо консултиране.

Първият етап от този вид помощ е по-начален, по-опознавателен. В началото на интервюто е важно да се потърсят причините за търсената психологическа помощ.Цели се ориентиране в семейната среда. Задачата на психолога е да намали тревожността на членовете на семейството, да снеме бариерите им по време на дискусията, да създаде доверие и съпричастност, но също и да спазва извесна дистанция. Следващата стъпка по време на консултирането е по-задълбочено определяне на проблема на семейството или на отделните негови членове. Тук от важно значение са установяване особеностите на семейството, на неговите членове и причините, довели до създаването на проблемите. По време на общуването се проучват взаимоотношенията, ролите и ценностите в семейството. Определят се отговорностите и се договарят задълженията. Уточняват се броя на консултациите, честотата и продължителността им. Договаря се заплащането. По време на семейното консултиране се прилагат различни техники и методи, резултат от съществуващите различни психологически школи, но избора им зависи предимно от индивидуалните проблеми на семейството. По време на семейната подкрепа се използват семейна дискусия, контролирано общуване /когато това се налага, например когато единия партньор само говори и не дава възможност на другия да участва в общуването/, изиграването на семейни роли, даване на препоръки, съветване, разрешаване на конфликти, търсене и определяне на силните страни на членовете на фамилията, търсене на нови модели на взаимодействие. По време на сесиите между семейния консултант и семейството се дават домашни работи. Важен момент в семейното консултиране е затвърждаване на новите знания и умения, придобити по време на сесиите. Така клиентите придобиват една решителност, че за в бъдеще биха могли да бъдат по-самостоятелни, по-активни и по-уверени в разрешаването на семейните кризи.

Това, което мога да коментирам от позицията на практикуващ психолог, работещ със семейства е, че:
1. родителите идват със заявка за психологическо консултиране на техните деца, но те са тези, които търсят помощ за себе си.
2. дори при осъзнаване на необходимостта от фамилно консултиране, членовете на семейството дават заявка за „… една или две сесии за да се почувстваме малко по-добре…” /Забележете: не да си решат проблемите, а за да се почувстват малко по-добре/.
3. понякога се случва взаимодействащите в едно семейство, когато търсят психологическа помощ се оказва твърде късно, тъй като вече са взели решение за раздяла, която е отлагана обикновено с години и „… нямаме време и нерви да чакаме осъществяването на промяната…”, „Дори той/тя да се промени вече нямам чувства към него/нея”, „Дори и да се промени то ще е за кратко” или дългоочакваната промяна се е превърнала в огромно разочарования „Вече не вярвам, че ще се промени”.
4. понякога членовете на семейството притежават садо-мазохистични черти от своя характер и дълбоко в себе си, на несъзнавано ниво им допадат конфликтните отношения. Обясненията обикновено, които дават клиентите са „… важното е да има екшън…” или „Ако всичко е идеално ще ни бъде скучно”.
5. имат други приоритети.

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
Ноември 2012г

В написването на статията са използвани фрагменти от книгата „Консултативна психология”, автор: Минко Хаджийски, ИК: „Faber”, 2003г.

The post Етапите на семейното консултиране в психологията appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.