От много важно значение е по какъв начин ще бъде възпитано детето от своите родители - по начин, който да вижда положителното у другите, да има партньори и приятели или по такъв начин, че да бъде мнително, подозрително и негативно към тях.

Ако гледаме по агресивен начин на света около нас ще се свържем с агресивни хора – приятели, познати, колеги, партньори, а това води до големи разочарования и липса на доверие спрямо другите. Бъдете внимателни как гледате на тях, защото с каквито очи ги гледате, с такива и те ще Ви гледат!

Друга грешка, която правим по отношение на нашите връзки е, че не можем да забравим нашето минало, не можем да го разрешим и не можем да се освободим от него. Минало, което не сме приели и не сме го разбрали ще ни притеснява, а щом ние сме притеснени и хората около нас ще бъдат притеснени. Невъзможността да се справим с емоциите си води до конфликтни връзки. Ако в една връзка само единия партньор дава всичко от себе си, то той прави зависим своята половинка. Това обикновено става на несъзнателно ниво, т.е. не се осъзнава, не се разбира и най-често се прави от страх – страх, че партньора ни може да си тръгне, да ни изостави, да не ни обича, както преди. Тези когнитивни и поведенчески задачи трябва да бъдат решени за да можем да продължим напред и да имаме стабилни връзки с околните.

Кое е важно за мъжа и кое е важно за жената? Изследвания, направени от психолози показват, че мъжете предпочитат да са сами вместо да бъдат неуважавани. Уважението е свързано с мъжествеността. Много често мъжете пият за да спрат да мислят за неуважението. Къде ще бъде мъжа, ако не е уважаван в къщи? Ще бъде на работа, ще бъде в кръчмата, в съседите, които го уважават, но няма да бъде у дома и няма да бъде на мястото, където не го уважават. Мъжете се чувстват като кастрирани и като омъжествени тогава, когато и там, където не са уважавани. При жените е обратното. За тях е важна любовтта. Повечето жени прекратяват връзката си, защото не се чувстват достатъчно обичани и желани, липсва им вниманието на партньора. Както е казал Александър-Дюма – син „Любов без уважение не отива далече и не се издига високо. Тя е ангел с едно крило”.

От голямо значение е как разговаряме с другите – агресивно и с гняв или нежно и с любов. Ако общуваме с гняв, ще получим агресия. Също така от голямо значение е да не изнудваме другите хора! Ако ги притискаме и изнудваме, те ще се съпротивляват. Конфликтни връзки се появяват и при партньорски взаимоотношения, при които има големи различия по отношение на ценностната система. Сериозни противоречия се появяват, ако за единия партньор е най- важно семейството, а за другия – работата и колегите. Нежеланието да се съобразиш с другия води до появата на напрежение във връзката. Непрекъснатото желание да получаваш от другите без да даваш, без да благодариш и без да оценяваш това, което другите правят за теб също води до конфликтни връзки. Повечето родители дават на децата си това, което те не са имали. Обикновено родителите дават на своите деца от страх, че няма да ги обичат и че ще ги пренебрегнат. Това отново става на несъзнателно ниво и също създава отношения на зависимост, които са подхранвани от родителите. Важно е детето да се научи да казва „Благодаря!”, а не „Искам още!”. Нека не забравяме, че има хора, които нямат пари, но са щастливи – за тях е важно образованието, имат цели, имат мечти, те са упорити и амбициозни. Има и такива хора, които имат всичко, но не са щастливи, за тях нищо не е важно, тъй като нямат цели, нямат мечти и нямат мотивация да постигнат нещо.

                                                           Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец януари 2013г.

В написването на статията са използвани фрагменти от лекция на д-р Менис Юсри на тема „Успешно родителство и партньорство”, проведена на 17.10.2012г. в хотел „Димят”, град Варна

The post … Нека поговорим за връзките… – част 2 appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Първото и най-важно нещо е да се обсъждат конфликтите, да се търсят решения и да се намери изход от конфликтната ситуация. Конфликтите ни помагат да разберем кои са причините, довели до тях. Те ни позволяват да разберем позицията на отсрещната страна, а също така по какъв начин да решим конфликтните взаимоотношения с другите. Чрез конфликтите можем да се убедим, че всеки човек преминава през периоди на кризи, но резултата от тях е изразяване на мнение, защита и отстояване на собственото становище, изчистване на стаения до момента гняв. Конфликтите насърчават промяната на личностите, засегнати в спора и помагат за придвижване на нещата „напред” и преодоляване на рутината. Конфликтите ни позволяват, че съществуват и други гл.т. освен нашата, собствена. Понякога в следствие на конфликти ние взимаме по-добри решения, тъй като те ни провокират да анализираме по-добре и по-задълбочено възникналите ситуации. Много е важно, когато има конфликт, той да не бъде „изтърван” и да прерасне в бой.

Ако конфликта бъде разрешен се снижава тревожността, напрежението спада, повишава се активността, засилва се авторитета пред опонента и се постига личностно развитие.

                                                           Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец ноември 2012г.

Използвана литература:

„Предотвратяване и управление на конфликтите”- Наръчник, написан от съавтори и финансиран от Швейцарската агенция за сътрудничество и развитие, София, 2005г.

The post Позитивните последици от конфликтите appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Чисто психо-соматичните /психически и физически/ последици при невъзможност човек да се справи с конфликтните ситуации са: безсъние, сърцебиене, силно и често главоболие, мигрена, гадене и повръщане на нервна почва, световъртеж, ступор, депресия. В по-тежки случаи в резултат на невъзможност да се справим със стреса може да се стигне до срив в защитните сили на организма и поява на хронични заболявания /високо кръвно налягане, невралгии, гастрит или язва, диабет, тремор, дерматити и др./.

Важно е да не забравяме, че конфликтите, които днес ни се струват големи и непоправими, след 2-3 дни след като сме се дистанцирали от тях и сме помислили върху тях, вече можем да търсим решение на проблемите.

                                                           Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец ноември 2012г.

The post Негативните последици от конфликтите appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Има пет основни стилове на поведение при възникването на конфликти и справянето с тях. Тези стилове се оприличават с животни – „Бухал”/”Сова”, „Мече”, „Акула”, „Костенурка”, „Лисица” в зависимост от загрижеността за себе си и загрижеността за другите.

1. „Бухалът” /”Совата”/ се характеризира със съдействащ стил на поведение, с интегрирането и решаването на проблема. Конфликтите се разглеждат като проблеми, които трябва да се решат и се търси решението, което ще удовлетвори всички страни в конликта. Според „Совата” конфликтите подобряват взаимоотношенията, тъй като премахват напрежението. Човекът с такъв стил на поведение има желание за сътрудничество, откритост, изследване на различията и причините за тях. Този стил допринася и за издигане на самочувствието и доверието в партньорите.

2. „Мечето” се стреми към заглаждане, услужливост, разглежда връзката си с другите като нещо първостепенно, а своите лични цели като по- маловажни. Човек с такъв стил има желание да бъде приеман и харесван от околните. Смята, че конфликтите трябва да се избягват в името на хармонията. При „мечето” съществува страх, че ако конфликтът продължи, някой ще баде наранен. В неговия стил има елемент на саможертва – сляпо подчинение на другите.

3. „Акулата” чрез доминиране и налагане на сила се опитва да надделее над опонентите си, като ги кара да приемат нейното решение на конфликта, чрез натиск. Собствените цели и постигането им е над всичко. Смята, че конфликтите се решават винаги така, че единия печели, а другия- губи. Разглежда загубата като слабост, затова печели чрез потискане, опониране, агресия и смазване на околните.

4. „Костенурката” се характеризира с оттегляне, избягване – затваря се в черупката си с цел да избегне конфликта. Такъв човек се държи настрана, от потенциално конфликтни хора, тъй като смята, че решаването на конфликти е безсмислено. Смята, че е по-лесно да се оттеглиш от конфликта, отколкото да се изправиш лице в лице с него. Често отказва да признае, че съществува конфликт, който трябва да бъде решен.

5. „Лисицата” има компромисен стил на поведение, притежава умерена загриженост за собствените си цели и за взаимоотношенията си с околните. Целта на лисицата е да постигне компромис и затова често се отказва от личните интереси и се опитва да убеди другата страна да направи същото. Желае и двете страни да дадат по нещо и да спечелят по нещо. Мотото е „Аз на теб, ти – на мен!”. Обръща се към проблемите по- открито и по-директно.

От хората около мен – колеги, приятели, познати, роднини – съм наблюдавала следните личностни черти: „Бухалът” е енергичен, коректен, лоялен, работоспособен, издръжлив, лесно се адаптира към нова среда, общителен е и съсредоточен върху дейностите, с които е ангажиран. „Мечето” е по-интровертно и вглъбено в себе си, заето е със своите мисли и чувства. Хората с този стил на поведение обикновено имат по-миловиден външен вид и по- меки черти на лицето. „Акулата” е раздразнителна, импулсивна, несдържана, избухлива, агресивна, енергична. Обикновено хората с такъв стил на поведение имат по-остри черти на лицето, действат подмолно и са готови на всичко заради успеха. „Костенурката” е по-интровертна и самовглъбена, спокойна и дори бавна в действията си, предпазлива. Понякога е страхлива, неуверена и плаха. „Лисицата” общува с много хора, енергична, работоспособна, остроумна, издръжлива, загрижена, но понякога е плаха и несигурна.

Важно е да се направи уточнение, че съществува и комбинация между описаните по-горе стилове на поведение при конфликт!

Какъв е Вашият стил на поведение в конфликтни ситуации? Замислете се коя е причината да постъпвате като например „костенурка” и да бягате от конфликтите или като агресивната „акула”?! Винаги ли при конфликт сте реагирали по един и същи начин или в различните случаи постъпвате по различен начин? От кой сте видяли и научили стила на поведение при конфликти- от майка, баща или някой друг? Обикновено децата повтарят семейния модел, който са научили от своите родители! При Вас така ли е?

Написах тази статия с идеята да информирам, да провокирам, да накарам хората да помислят върху текста! Написах статията с идеята да мотивирам хората и да ги накарам да бъдат активни!
Когато един човек е информиран и запознат, той мисли коя е причината за всичко това, разсъждава… Когато човека мисли и разсъждава, той търси отговори на въпросите, които си задава! Когато човека търси отговори, той търси и намира варианти и решения!

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог – Варна
месец Ноември 2012г.

Използвана литература:
1. “Предотвратяване и управление на конфликтите” – Наръчник, написан от съавтори и финансиран от Швейцарската агенция за сътрудничество и развитие, София, 2005г.

The post Стилове на поведение в конфликта appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

Причините за конфликтите са различни – материални, морални, религиозни, етнически и други. Конфликтите съществуват тогава, когато не могат да бъдат постигнати по едно и също време стремежите и желанията на две или повече от страните, а също тогава, когато ценностите, потребностите и интересите им се различават. При конфликтите всяка страна вярва, че другата страна смята да навреди на нейните интереси или вече го е направила.

При конфликта страните си взаимодействат /отрицателно, негативно/ и извършват действия, които вредят на интересите на другата страна.

Едни специалисти разглеждат конфликтите, разделени по области – политически, икономически, социални, психологически. Други класифицират конфликтите според големината на социалните обединения, общности или групи, въвлечени в тях. Възможни са конфликти между ролите, в които влизат хората. Някои специалисти говорят за скрити или открити конфликти, за силни или слаби конфликти.

Кога възникват конфликтите?

Независимо от това на колко вида се делят конфликтите, те възникват от определени /предимно психологически/ потребности и/или неудовлетворяването им и желанието за тяхното удовлетворение. Конфликтите, причинени от скрити, подмолни мотиви и потискани много дълго време са най-трудни за разрешаване. Когато конфликтите не бъдат разрешени на време, те набират скорост и с времето ескалират.

Изходът от конфликта е свързан с частично или пълно нормализиране на отношенията между страните с помощта на неконфликтните средства.

А вие как се отнасяте към конфликтите?

След всичко прочетено до момента, замислете се – реагирате ли на конфликтите? Кога реагирате на конфликтите? Как реагирате в конфликтни ситуации? Защо? Коя е причината? Може ли да реагирате по друг начин? Какъв е този друг начин?

Още мои статии по темата

• Стилове на поведение в конфликта
• Негативните последици от конфликтите
• Позитивните последици от конфликтите

Автор: Пламена Д. Иванова – психолог
Ноември 2012г., гр. Варна

Използвана литература:
1. „Предотвратяване и управление на конфликтите”- Наръчник, написан от съавтори и финансиран от Швейцарската агенция за сътрудничество и развитие, София, 2005г.

The post Конфликтите между хората appeared first on Пламена Д. Иванова - Психолог Варна.

За кого са предназначени семейните консултации?

До този вид консултиране прибягват семейства, при които взаимоотношенията са се влошили. Това може да е в резултат на значими несъвпадения в характерите, може да е и в следствие на сериозни конфликти, насилие, изневяра, възникнало психично заболяване при единия или двамата партньори и др.

М. Ричмънд /социален работник, работил през 20в./ презентира необходимостта от регулиране на семейния климат, подобряване взаимоотношенията между членовете на семейството и разглеждане на семейството като единна и цялостна система с всички нейни съжителстващи в нея членове. Този подход е основополагащ за фамилната терапия. Всяка една от познатите психологически школи започват да играят важна роля в разпространението и обособяването на семейното консултиране, но най-силно влияние оказват психоанализата, когнитивната и поведенческата психология.

Към момента във Варна най-силно разпространена при семейното консултиране е позитивната школа, към която принадлежа и аз.

Семейното консултиране се практикува предимно от професионални психолози и социални работници и по-рядко от психиатри. Този вид консултиране цели семейна подкрепа и вид намеса, която да доведе до подобряване взаимоотношенията между членовете в семейството /предимно партньорите/ и отстраняване на последствията от семейните кризи /стрес, висока тревожност, неглижиране на съжителстващите във фамилията и др./.

Към каква цел се стремим при семейните консултации?

Семейната помощ цели преодоляване на настоящите семейни проблеми, изграждане и научаване на нови по-ефективни и позитивни начини за отношения в семейството и преодоляване на бъдещи проблеми. Семейното консултиране е вид професионална помощ и подкрепа на относително здрави семейства, които целят преодоляване на конфликтите и оцеляване в кризисни и проблемни моменти. Акцентът се поставя върху определена трудност или трудности, а също така върху поведението, чувствата и мислите на определен член на семейството или цялото семейство.

Моята практика в работата със семейства с проблеми показва, че често те идват в кабинета със заявка да се помогне на детето им, но от разговорите и поведението им бързо става ясно, че всъщност те са тези, които търсят помощ за разрешаването на конфликтните им отношения. В такъв случай, аз питам за кого е заявката за психологическото консултиране – за детето или за неговите родители. Важно е да има яснота за бъдещата ни работа.

Друг важен момент е да се обясни на настойниците, че ако те се научат да споделят, да се доверяват и да търсят варианти за разрешаване на проблемите между тях, това ще доведе до понижаване на тревожността и постигане на емоционално спокойствие при тях самите, което несъмнено ще доведе до благополучие за тяхното дете /деца/. Друг вариант при консултирането е насочване на родителите за семейно консултиране с друг психолог – колега, докато първия психолог работи с тяхното дете.

Съществува естествено и другият вариант – това е тогава, когато родителите са осъзнали, че те са тези, които имат нужда от психологическо консултиране и единият партньор остава да работи с първия психолог, а другият партньор е насочен към друг психолог.

Кой вариант за консултиране е подходящ и ще бъде избран се определя и зависи от индивидуалните различия и потребности на членовете на семейството.

                                                           Автор
Пламена Д. Иванова
Психолог, град Варна
Телефон: 0879 840 790