Причината за възникването на семейното консултиране е важната ролята на семейството и неговото влияние върху живота, здравето и функционирането върху неговите членове.

За кого са предназначени семейните консултации?

До този вид консултиране прибягват семейства, при които взаимоотношенията са се влошили. Това може да е в резултат на значими несъвпадения в характерите, може да е и в следствие на сериозни конфликти, насилие, изневяра, възникнало психично заболяване при единия или двамата партньори и др.

М. Ричмънд /социален работник, работил през 20в./ презентира необходимостта от регулиране на семейния климат, подобряване взаимоотношенията между членовете на семейството и разглеждане на семейството като единна и цялостна система с всички нейни съжителстващи в нея членове. Този подход е основополагащ за фамилната терапия. Всяка една от познатите психологически школи започват да играят важна роля в разпространението и обособяването на семейното консултиране, но най-силно влияние оказват психоанализата, когнитивната и поведенческата психология.

Към момента във Варна най-силно разпространена при семейното консултиране е позитивната школа, към която принадлежа и аз.

Семейното консултиране се практикува предимно от професионални психолози и социални работници и по-рядко от психиатри. Този вид консултиране цели семейна подкрепа и вид намеса, която да доведе до подобряване взаимоотношенията между членовете в семейството /предимно партньорите/ и отстраняване на последствията от семейните кризи /стрес, висока тревожност, неглижиране на съжителстващите във фамилията и др./.

Към каква цел се стремим при семейните консултации?

Семейната помощ цели преодоляване на настоящите семейни проблеми, изграждане и научаване на нови по-ефективни и позитивни начини за отношения в семейството и преодоляване на бъдещи проблеми. Семейното консултиране е вид професионална помощ и подкрепа на относително здрави семейства, които целят преодоляване на конфликтите и оцеляване в кризисни и проблемни моменти. Акцентът се поставя върху определена трудност или трудности, а също така върху поведението, чувствата и мислите на определен член на семейството или цялото семейство.

Моята практика в работата със семейства с проблеми показва, че често те идват в кабинета със заявка да се помогне на детето им, но от разговорите и поведението им бързо става ясно, че всъщност те са тези, които търсят помощ за разрешаването на конфликтните им отношения. В такъв случай, аз питам за кого е заявката за психологическото консултиране – за детето или за неговите родители. Важно е да има яснота за бъдещата ни работа.

Друг важен момент е да се обясни на настойниците, че ако те се научат да споделят, да се доверяват и да търсят варианти за разрешаване на проблемите между тях, това ще доведе до понижаване на тревожността и постигане на емоционално спокойствие при тях самите, което несъмнено ще доведе до благополучие за тяхното дете /деца/. Друг вариант при консултирането е насочване на родителите за семейно консултиране с друг психолог – колега, докато първия психолог работи с тяхното дете.

Съществува естествено и другият вариант – това е тогава, когато родителите са осъзнали, че те са тези, които имат нужда от психологическо консултиране и единият партньор остава да работи с първия психолог, а другият партньор е насочен към друг психолог.

Кой вариант за консултиране е подходящ и ще бъде избран се определя и зависи от индивидуалните различия и потребности на членовете на семейството.

                                                           Автор
Пламена Д. Иванова
Психолог, град Варна
Телефон: 0879 840 790