Източник: Статия във вестник

Тя е от хората, чийто талант и призвание е да помагат. Когато поговориш известно време с нея, осъзнаваш защо коренът на „доброволец” идва от „добро”. Пламена често чува за себе си: „Ти не си нормална. Как можеш да работиш без пари?!”. Но всъщност тя получава много повече от тези, които бъхтят по 8-10 часа за 10 лв. надник. „Доброволчеството ми помогна да стана по-отговорна, по-общителна (преди бях стеснителна), по-инициативна и активна”, казва Пламена Иванова.

Родена е на 22 юли 1981г. във Варна. Завършила е СОУ „Неофит Бозвели” с профил „Биология”, а в момента е студентка IV курс „Психология” във Варненския свободен университет. Вече две години е в Центъра за работа с доброволци. Започнала да се занимава с доброволен труд през март 2001г., отначало към Центъра за социална интеграция към Общинската служба за социално подпомагане. „Докато се разхождахме с колежки, решихме да влезем и да видим с какво се занимават в организацията. Казаха ни, че търсят доброволци. Записах се, защото имаше работа с група със зависими”, признава Пламена. Мечтата й е в бъдеще като психолог да се занимава с такива хора.

Първата й работа като доброволец обаче е с инвалиди. Ходела е с тях в Двореца на културата и спорта на тенис, да гледат различни спортни мероприятия, мачове, постановки в театъра, кино, дискотека. По-късно започва и индивидуални консултации. „Те рисуват, а ние интерпретираме рисунките – как гледат на света и на себе си, какво чувстват.” Това обаче й се сторило малко и се записала в „SOS семейства в немилост”. В училище „Димчо Дебелянов” под формата на игри с децата води превенция срещу насилието. Координира дейността, свързана с разпространение на рекламни материали.

Седем месеца е помагала и в наркоотделението към психиатрията. Там се запознава с председателя на сдружение „Бъдеще без дрога”. Сега е и в тази организация. Преминава през обучение за работа със зависими.

Пламена е чувствителна и състрадателна, но не може всеки да й бъде приятел. Тя строго разграничава личния от професионалния си живот. Когато общува със зависими или с хора с увреждания, спазва дистанция. „Иначе ще ме приемат като една от тях. Ако стана приятел със зависим, няма да мога да му помогна”, твърди момичето. Отношението й към всеки е строго индивидуално. „Жалко е да гледаш как млади хора се самоубиват чрез наркотиците. Още по-жалко е, когато някой иска да се излекува, но не може да разчита на никого”, казва 21-годишната девойки. Към най-тежките случаи, с които се е сблъсквала, причислява хора със шизофрения, които не са били лекувани. Още при първата си анкетна карта, която отива да направи, за настаняване в социален дом на възрастен човек, Пламена се среща очи в очи с нещастието. Над 70-годишна жена с физически увреждания, с деменция, живее сама. „В тях беше ад. Стаите бяха празни. Имаше само един дюшек. Тя лежеше върху него, увита с парцали. Миришеше ужасно. Беше вдовица и нямаше на кого да разчита”, спомня си сега.

„Не можеш да си истински доброволец, ако не даваш всичко от себе си, ако не вярваш в това, което правиш. В противен случай не си доброволец, а просто стажант”, смята Пламена Иванова. „Не всичко е пари, казва момичето. – Трудно ми е да уча и да бъда доброволец, но засега успявам. Не мога да живея без да бъда доброволец”, отсича Пламена.