Доналд Удс Уиникът е известен английски педиатър и психоаналитик. Започнал е работата си като педиатър в детска болница, а по-късно се посвещава на детската психиатрия и разглежда от своята клинична практика взаимоотношенията между бебето и майката. Той е бил водещ член на Британското психоаналитично общество.

Работата на Доналд Уиникът заема особено място в детската психоанализа със своята оригиналност и богат практичен опит и стремеж да направи теоретичните схващания достъпни за широката аудитория. Уиникът анализира кърмачета, деца и възрастни в състояние на регрес и психотизъм. Той изследва най-ранното емоционално развитие и проучва механизмите на отделянето и деференциацията на Аза. Английският педиатър определя първите шест месеца от живота на бебето като период на първично емоционално развитие – детето е в състояние на първичен нарцисизъм и не съществуват обектни отношения. Детето е в състояние на зависимост, то се преживява като част от нея и не може да я възприеме като отделен обект. На този етап за бебето, майката е целият свят. Според Уиникът „достатъчно добрата майка” създава „спомагащо обкръщение”, което помага на бебето при изграждането на структурирания Аз, който е ядрото на креативността. Ако условията са неблагоприятни /страх, срам/ се развива фалшив Аз, който води до чувство за празнота при детето, а по-късно и при възрастния човек. Уиникът вярва, че бебето има нужда освен от подкрепяща среда и от фрустрация. „Достатъчно добрата майка” осигурява контакт на детето с реалността и спомага за изчезване на чувството за всемогъщество. Така се появяват „преходните обекти”, които са реални обекти, които успокояват бебето и му създават чувство за сигурност. Преходният обект е обичан, прегръщан, лапан, но също така и повреждан /хапан, удрян, чупен/. Обикновено преходния обект е любима играчка или одеало. Идеята на преходния обект е да помогне на детето да преодолее страха от загуба на майката и да излезе от състояние на съединеност с нея за да може да я приеме като нещо отделно. Доналд Уиникът обръща голямо внимание на детската игра, която се разглежда като преживяване, като творене. Чрез играта детето се чувства уверено. Играта подпомага развитието и общуването при детето.

Доналд Уиникът е автор на книгите „От педиатрия към психоанализа”, „Детето, семейството и външния свят”, „Игра и реалност” и др. Автор е на над 200 публикации, описващи опита му с бебета, деца и семейства.