Реших да напиша тази статия, провокирана от това, че многократно ми се е случвало хора, с които сме роднини, приятели или близки познати периодично да ме търсят за да ги слушам, а те да ми се доверяват. Винаги използват думите „Нали си психолог?”, „Друго е като поговориш с психолог!”, „Търся те като психолог…”.

Когато чуя изброените по-горе реплики от близки хора, винаги правя уточнението, че бих могла да ги изслушам само и единствено като позната или приятелка, но не и като психолог. Обикновено след това следват много въпроси, търсещи причините да отказвам да приемам познати за съветване и дълги обяснения, често свързани с даване на примери.

Ние психолозите трябва да спазваме определени правила от психологията и част от тези правила са свързани с хората, които ни търсят за съветване. Едно от основните правила в психологията е, че не можем, а и не трябва, да консултираме роднини, приятели, близки познати и колеги. Какво се прави в такъв случай? Човекът, който търси подкрепа, можем да насочим към колега, който да му помогне. Ако някой Ваш близък познат Ви приема като психолог в кабинета си, трябва да знаете, че това не е професионално.

Прочетете повече →

При различните психологически школи ударението се поставя на различно място: обектните отношения в семейството /според Мелани Клайн/, връзките във фамилията , разработването на стратегии за разрешаване проблемите, социално учене и др. Семейното консултиране е анализ, наблюдение и въздействие върху взаимодействието между членовете на семейството, търсене на начини за решение на проблемните области и използване ресурсите на цялото семейство или на неговите членове.

Семейното консултиране наподобява интервюто като при първия прием на клиенти за психологическо консултиране.

Първият етап от този вид помощ е по-начален, по-опознавателен. В началото на интервюто е важно да се потърсят причините за търсената психологическа помощ. Прочетете повече →