Асертивността е форма на поведение, при която се демонстрира, както уважението към себе си, така и уважението към другите хора. Тя се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки.

Да си асертивен означава да осъзнаеш, че имаш редица права, които можеш да използваш и защитаваш, да си наясно с чувствата си, да се изразяваш точно, ясно и конкретно, като в същото време не доминираш над другите, не си агресивен към тях.
Терминът  е широко разпространен в западната  психология и произхожда от английската  дума assert, която значи заявявам, утвърждавам, доказвам. Човек се държи като асертивен, когато отстоява себе си, изразява истинските си чувства и не позволява на другите хора да се възползват от него. В същото време зачита чувствата на другите. Ако човек е асертивен, може да защити по най-добрия начин интересите си.

Как изглежда асертивния човек?

Асертивната личност се чувства  добре „в кожата си” и е способна да изразява както позитивни, така и  негативни чувства и мнения, без да има притеснения относно истината. Асертивният човек е отворен към другите, контактен и общителен. Склонен е да поема рискове и да поема отговорност за своето поведение. Асертивна е тази личност, която е стабилна, спокойна, уравновесена и балансираща, емпатична. Вербалното поведение се изразява в свободно и спокойно изговаряне на мислите, чувствата, емоциите, мнението, становището. Асертивният човек не позволява на другите да му нарушат правата, но и не нарушава правата на другите хора. Асертивният стил на поведение е този, който познава своите граници, отстоява своето лично пространство и познава и се съобразява с границите и личното пространство на другите хора.

Асертивността се основава на принципа: Аз печеля – Ти печелиш.

Това е първата статия от поредицата за Асертивността.
Прочетете втората статия - Асертивност, асертивни права и отговорности
Прочетете третата статия - Как да се научим на асертивност. Аз-послание.

                                                           Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец март 2013г.

В написването на тази статия са използвани фрагменти от обучение за доброволци, работещи със самотни възрастни хора и хора с увреждания, проведено по проект „Съвместна грижа” към програма „Фар Аксес” на „Национален алианс за работа с доброволци” през 2003г.