Днес прочетох историята на едно 26-годишно момче, да-момче! Използвам думата момче, тъй като докато четях информацията си представих момче, един тийнейджър, който се опитва да промени своята среда, съпротивлява се, бунтува се!

Тази история ме трогна, тъй като той е преживял много неприятни събития за неговите 26 години! Той е преживял липса на адекватна родителска грижа; невъзможност за задоволяване на основните човешки потребности, свързани с безпаричие и/или финансов контрол, алкохолизъм на близки, насилие в семейството!

В края на статията можете да прочетете част от историята – позволявам си да я публикувам, защото момчето я сподели открито и публично в една от социалните мрежи.

За последиците от детството

Израстването в неподходяща семейна среда често води до ниско самочувствие, притеснения, негативизъм, унилост, висока тревожност, невъзможност за осъществяване на близки отношения с другите /приятели, близки, роднини, партньори/. Хора, които живеят в подобна среда, често са неуверени, затрудняват се да работят, затрудняват се да имат отношения, страхуват се от провал /често чуват, че са некадърници, не е трябвало да се раждат, от тях нищо не става/. Често търпят подигравки, унижения, тормоз!

Липсата на устойчиви позитивни модели в семейството „парализира” възможностите за нормално социално функциониране на хората. Това води до изграждане на изкривена ценностна система, когнитивни грешки и затвърждаване на погрешни семейни и поведенчески модели! В същото време се появява чувството за вина, срам.

Стресът е голям, появяват се различни заболявания като сърцебиене, хронично главоболие, непрекъсната умора, липса на сили и енергия, безсъние. Такива хора започват да соматизират!

Соматизацията е тенденция, при която се появяват различни заболявания (често, уж случайно) в резултат на силен и/или продължителен стрес или поредица от стресови ситуации. Соматизацията е вид защитен механизъм, при който на несъзнателно ниво потиснатите и неизразени чувства и емоции се превръщат в симптом на заболявания!

Соматичните оплаквания като хронична умора, хронично главоболие, намалена концентрация на вниманието, проблеми с храносмилателната (гадене, повръщане) и отделителната (запек, диария) система, високо кръвно налягане често се превръщат в соматични заболявания  като депресия, страхова невроза, панически атаки и други личностни и поведенчески разстройства. Често хората, изложени на силен и продължителен стрес развиват хипохондризъм. В някои, по-тежки случаи може да се стигне до суицидни мисли и опити!

Какво може да се направи?

Първата и най-важна крачка е осъзнаването, че има проблем!

Втората крачка е търсенето на информация кой и къде може да помогне! Следва споделянето на информацията, търсенето на доверен човек и този, който може да помогне.

Предстои следващата важна крачка – посещението в кабинета при специалист.

Важно е специалиста, на когото сме се спрели, да притежава необходимото образование, да е високо квалифициран, добре би било да е преминал през различни стажове и специализации, а също обучителни курсове и семинари. Добре би било, ако специалиста, на когото сме се спрели за помощ и подкрепа, да принадлежи към професионална школа или да членува в професионална група или съюз. Обикновено специалистите, които могат да помогнат, са психолози, психотерапевти, аналитици, психиатри, невролози, консултанти.

Какво се случва, ако не се потърси помощ?

Когато не се потърси помощ от специалист и на време, състоянието на безпомощност се задълбочава. Проблемите от психологически се задълбочават в психиатрични. Неразрешените конфликти и непреработените негативни стресови преживявания ескалират, а страданията на човека се усилват!

Консултацията, терапията, лечението са път към промяната!

Път към разрешаването на конфликтните и проблемни ситуации! Път към преработване на травматичните преживявания! Път към ново, по-добро бъдеще, но вече по-уверено, въпреки всички трудности!

                                                           Автор
Пламена Д. Иванова
Психолог, град Варна
Телефон: 0879 840 790

Следват фрагменти от историята на младежа, споделена в публичното пространство: 

Здравейте,

Започвам една изключително болезнена и тъжна за мен история. Историята на моят живот.

Родих се в едно семейство, в което парите и възможностите винаги са били дефицит. От там нататък, от самото начало родителите ми се караха, най-вече по вина на баща ми. Той налагаше насилие над мен, терор над майки ми, още откакто бях дете.
…
Въобще аз самият ставах свидетел на тези гадни случки.
…
Обстановката в къщи беше нещо ужасно, което за едни подрастващи деца е убийствено. Точно по тази причина аз бях едва хлапе 1-ви клас , когато започнах да имам проблеми с нервите, страхове, фобии. Какво ли не. Заведоха ме при психилог. Той установи без съмнение, диагноза – страхова невроза, при това силно развита. Пиех хапчета известно време. Така и обаче не се възстанових.
…
Тръгвайки на училище бях тотален отшелник, да кажем аутсайдер. Не можех да се впиша в кръга на съучениците си, нито да заговоря с някого. Просто при вида на повече хора се сдухвах. Така започна тормоза в даскалото. Понасял съм много и всякакви унижения.
…
Впоследствие израстнах като затворник буквално. Плачех лесно, колкото пораствах, все повече ме болеше че не можех да имам младежкия живот който заслужава да има всеки младеж. Тук винаги щом излезнех започваха луди подигравки, провокации. С две думи нито в нас нито на улицата съм видял спокойствие.
…
Психиката ми бе рухнала тотално , започнах да отслабвам, нямах апетит да се храня. 8-ми клас като завърших вече бях разбит от всички преживелици. 9-ти като започнах , се случиха още по ужасни неща, пак побоища от баща ми, тормоз в училище… при което аз нямах повече сили.
…
Баща ми започна да звъни по телефона бесен. Да заплашва че ще ни избие. Накрая реши да се отрече от мене, и каза че не му пукало. Това беше хубава новина, единствената добра новина която можех да чуя. Но от всичко преживяно ,аз вече бях разбит наистина.
…
Това е унищожителното положението в което се намирам, откак се помня.
…
Никога не изпитах какво е щастие, какво е радост, обич и прочее.. Никой не ми позволи да се развия като човек. Тези мисли ме скапваха. Безпаричието в къщи нарастваше. Интригите също драстично растяха, сякаш с часове. И в крайна сметка на никой не му пукаше аз как се чувствам.
…
Аз седя на тръни.. Чувствам стягане в гърдите, болки в главата, кошмари имам на сън.. Отслабнах до неузнаваемост.. Буквално се топя с всеки ден… А съм млад човек на 26 години. Стигнал съм до плашещо състояние… Всеки шум ме дразни, изпитвам чувство на страх, силна тревожност…
…
Осъзнавам, че имам спешна нужда от изолиране от целият този ужас…защото буквално тук с всеки ден аз губя живота, годините си, всичко .. Направо се задушавам вече и не издържам.. Мисля за самоубийство….
…
Няколкото пъти в които съм попадал сред други хора и на работно място, тотално зациклям и забравям какво трябва да правя. Става ми тежко, задушаващо и блокирам… Чудя се какво е това нещо, но не виждам смисъл в живота си вече…
…
Знам само, че така повече не мога да продължавам… Защото вече ме удари в глава, зъби, стомах.. Навсякъде това напрежение ме съсипа… Питам се къде да търся някаква помощ, за да се възстановя от стресовете и да вкуся живот, радост.. Защото вече 26 години аз гния…
…
Мечтата ми е да бъда на ново място, това буквално ще ме съживи.. След това искам да се развивам, да падне целия този стрес от мен, да се обучавам и да си хвана животът в собствени ръце.. Защото не мога да преживея потресаващия факт че животът ми няма смисъл, и че аз съм в това окаяно положение.. Вероятно ще са ми нужни лечение и подкрепа .. А аз в момента съм без никакви възможности и затова с последна надежда изразявам историята си тук.