Това са стихове, родени от самотата, като форма на защита и за любовта като спасителна сила.
За дързостта, умората, усмивката, пътят…
За тръпката да се вълнуваш за някого, който дори не подозира.
За дългото взиране и за нетърпеливото препускане.
За удоволствието от баналните неща и простичките истини.
Откровения за съществуването между безсилието и екстазът, между молитвата и отрицанието, ту в релсите, ту извън тях…
За приятната сладост на носталгията, за бодрия полъх на очакването и неуловимия чар на мига.
За скучнодневните страстовъртежи и „случайните” обрати.
За рикът да бъдеш Себе си…
За онези същества, които сърцето разпознава като себеподобни, а разумът определя като Специални. Сродни души, с които минаваме по-уверено през времето и с които желаем да споделим всеки момент от своя живот-настоящ или бъдещ. За онези погледи, лишени от равнодушие, които отразяват светът, като такъв и осъзнават ценността на своята различност…
….За вас!

Милена Белчева – автор