Реших да напиша тази статия, провокирана от поведението на хора около мен, а също така и провокирана от снимки, на които периодично попадам във фейсбук.

Хедонизмът е етическо учение, разработено от философите Аристип и Епикур, според което целта на човешкия живот е доставяне на наслада и удоволствие. Понякога тази цел влиза в противоречие със социално-приемливите норми, при които има много ограничения и забрани.

Думата хедонизъм, преведена от гръцки език /hedonismos/ означава удоволствие, наслада. Хедонистите се опитват да си осигурят удоволствие по всякакъв начин.

Насладата, която те търсят и достигат е на физическо и психическо ниво. Тази радост действа като наркотик за организма, тъй като има постоянно желание да се изпитват определени чувства, емоции, мисли, дори желания и тръпка от това, когато адреналина е силно повишен.

Непрекъснатият стремеж към щастие води до физическа и  психическа зависимост. Хедонистите изповядват идеята „По-добре да умра млад, интересен и безстрашен, отколкото стар, скучен и страхлив!”. Те посвещават живота си на търсене и постигане на нови удоволствия и избягват страданията. Те никога не се оправдават,  че нямат възможност  да участват в ситуация, в която да постигнат блаженство. Те не само, че ги намират, но й ги създават – създават многобройни екстремни ситуации. Постигането на наслада и удоволствие на тялото, ума и съзнанието е религия в живота им. Нещата, които не носят удоволствие в живота са безинтересни за тях, дори скучни. Хедонистите са провокирани да участват в различни опасни ситуации от непрекъснатия стремеж и постигане на щастие, наслада, блаженство и радост. Според теорията на хедонизма удоволствие се постига при висока самооценка, чувство за вечна свобода  и постоянно желание за наслада.

Прочетете втората част на тази статия тук – Хедонисткото поведение - част 2

                                                           Автор: Пламена Д. Иванова – психолог от Варна
месец февруари 2013г.