Следването на погрешните семейни модели от децата - част 1 - Пламена Д. Иванова

“И запомни: не се е родила още тази яйцеклетка, която да бяга след сперматозоида! Не върви срещу природата!”

Реших да напиша тази статия, когато прочетох този виц. Причината е, че текста в него има много общо със семейните модели, възпитанието на децата, причините за разводите, за разделите, има общо и със страданието при хората като изразяване на чувствата и емоциите, дори невъзможността да преглътнеш гордостта си и да се извиниш или невъзможността да поискаш прошка, защото само тази мисъл за много хора е равносилна на смъртта.

Психолог Варна - Пламена Иванова Някой замислял ли се, че, когато в детските години възпитанието на момчетата е било в посока “Мъжете не трябва да бягат след жените”/”Мъжете не трябва да плачат за жена”, това на по-късен етап е довело до много раздели и разводи… или, когато момчетата са възпитавани по този начин, угоден на родителите, то в по-късна възраст това води до самота, изолация, асексуалност или безразборни сексуални контакти на техните пораснали синове… Психоанализата го обяснява с неразрешените едипови комплекси /на несъзнателно ниво/…да не говорим за смяната на ролите в съвременния свят и това се отразява пагубно на отношенията мъже-жени! Затова е важно и мъжете, и жените да си показват чувстват, емоциите, желанията! Когато те са потискани дълго време, накрая ескалират и се появяват психосоматични заболявания… Какво имам в предвид:

Обикновено жените не искат до себе си мъж, който не показва чувствата си. Жените са по-емоционални, по-естествени в емоциите и реакциите си, по-чувствителни и като такива търсят подобни на себе си мъже. Търсят сродни души. Много често емоционалните жени започват да искат да променят партньора си и в такъв случай настъпват конфликти. Мъжете се чувстват притиснати, защото от една страна мъжа е възпитан от своите родители да не показва чувствата си, например с думите „Да не си жена да плачеш” или „Само жените плачат”, а от друга страна жената до тях ги притиска да показват своята човещина, да бъдат по-естествени, нежни и първични при изразяването на своите чувства. Съвсем по друг начин седят нещата при жените, които имат по-мъжки тип поведение и характер, но сега няма да се спираме на тях тук.

Виждала съм връзки и семейства да се разпадат, затова, че някой от партньорите не казва/показва това, което чувства, изпитва, желае. Това понякога се случва заради следването на модели в семейството и начина на възпитание, а друг път под натиска на приятелския кръг. Забелязали ли сте Ваши познати да казват на друг човек „Ти си луд да бягаш подир жена!”? Понякога до развод или раздяла се стига и поради желанието на жената да провокира мъжа да разкрие своите чувства, да разбере, че наистина е важна за него или за да види, разбере и опознае истинското му Аз. И, когато той се съпротивлява, „защото е мъж, а мъжете са силни” и така са му казвали в къщи, а и значимите приятели-също, тогава…често идва края!

Особено, ако не се вземат мерки на време – терапия, консултиране, показване на чувствата, емоциите, честни и открити разговори, пренебрегване на заучените погрешни семейни модели на поведение.

Какво може да се направи

Всички имат право да показват своите чувства и емоциите. Както жените, така и мъжете имат право да плачат, да тъгуват, да изпитват скръб. Само е необходимо да преодолеят своите съпротиви! Това се тренира…Необходимо е да си дадат възможност да бъдат естествени без да се интересуват, какво биха казали или какво биха си помислили хората около тях, когато ги видят разплакани. Много хора си мислят, че е проява на слабост, ако плачат, но всъщност проява на слабост е, ако нямаш сили да се разплачеш, тъй като следваш някакви неправилни модели на поведение, залегнали в раното ти детство. Проява на сила е да показваш любов, нежност, внимание! Проява на сила е да бъдеш себе си, да бъдеш естествен, без да се съобразяваш с учудените, възмутени или подигравателни погледи на околните. Правя уточнението, че не става въпрос да се изпада в другата крайност да се плачи за щяло и не щяло! Нормално е човек да плаче при скръб от загубата на близък човек, при раздяла или развод в семейството, при системни и често повтарящи се проблеми в работата, при безсилие, при силно травматично променяща се ситуация или среда, при насилие или просто, когато му е „дошло до гуша”.

Плачът освобождава човек от натрупаните негативни преживявания. В психологията има един термин „вентилиране на чувства и емоции” и това е тогава, когато човек се връща към спомените за травматичното преживяване, говори за тях и плаче, изразявайки свободно своите чувства и емоции. По време на сесия давам възможност на хората да вентилират своите чувства и емоции, още повече, че често са ги задържали години. Давам възможност на хората, с които работя да бъдат себе си и подкрепям тяхното истинско „Аз”. Често по време на консултация ескалират емоциите на гняв, страх, тъга или на любов, радост, изненада. Някои от чувствата са тревога, горчивина или любов, доволство, щастие. Често клиентите се извиняват, че са се разплакали пред мен, притесняват се, че са се показали слаби пред мен, притесняват се да не ме натоварят емоционално. Не се плаша от разплакани хора. А и не се натоварвам от мъката на хората, тъй като съм се научила да се дистанцирам и щадя по професионален начин, използвайки механизми от психологията.

Продължете към втората част на тази статия тук – Следването на погрешните семейни модели, част 2 >>

Ако имате въпроси, свързани със семейните консултации с психолог, можете да ги зададете на моята страница във Facebook – Психологическа подкрепа: