Искам да се науча на асертивност!  Как да стане това? 

Всеки човек може да бъде асертивен, стига да иска да се научи. Как може да стане това? Прочетете редовете по-долу. Говорете за себе си, т.е. “Аз мисля, че…”/пример: това решение не е добро/. Споделете как се чувствате, т.е. “Чувствам, че…” /пример: не мога да се справя с поставената задача/. Поемете отговорност за чувствата си: “Ядосвам се, тъй като…” /пример: ти се държиш зле/. Кажете точно, ясно и категорично какво искате: “Искам да…” /пример: да проявяваш по-голямо разбиране/. Отделете фактите от мненията: “Факт е, че…” /пример: това е добър начин за да работим/. Нещата са различни за различните хора: “Този начин е…” /пример: добър за мен и моята работа/. Бъдете директни, но не и агресивни. Внимавайте, какъв тон използвате, когато разговаряте с отсрещната страна. Например: “Не ми е приятно да…” /да ме прекъсваш, да ме предизвикваш, да ме дразниш/. Преговаряйте: “Това ще го направя утре, но не сега!” Помогнете и на другите да станат асертивни хора. Например: “Какво да направя за теб?”.

Прочетете повече →

Както вече казах в предишната статия, асертивността е подход, чрез който личността се защитава по независим и самостоятелен начин. Философията на асертивността позволява на човек да каже „да” или „не” и да е убеден в отговора си. Знаете, че всеки човек има своите права и отговорности. Основните асертивни права на всеки човек са:

• да се отнасят към мен с уважение, независимо от възрастта ми, моите пол, раса, социално положение или икономическо състояние;
• да имам мнение и да го изразявам свободно и без да се страхувам;
• да казвам, когато не разбирам нещо и да искам повече информация;
• да казвам „Не”, когато не съм съгласен/на. Да отказвам на молби, без да се чувствам виновен/на. Да не се оправдавам и извинявам за поведението си, когато отказвам;
• да бъда изслушван/на и да не се съгласявам с мнението на другите;
• да имам време да помисля, когато взимам решения и да не позволявам на другите хора „да ме притискат”;

Прочетете повече →