Реших да напиша тази статия, провокирана от това, че многократно ми се е случвало хора, с които сме роднини, приятели или близки познати периодично да ме търсят за да ги слушам, а те да ми се доверяват. Винаги използват думите „Нали си психолог?”, „Друго е като поговориш с психолог!”, „Търся те като психолог…”.

Когато чуя изброените по-горе реплики от близки хора, винаги правя уточнението, че бих могла да ги изслушам само и единствено като позната или приятелка, но не и като психолог. Обикновено след това следват много въпроси, търсещи причините да отказвам да приемам познати за съветване и дълги обяснения, често свързани с даване на примери.

Ние психолозите трябва да спазваме определени правила от психологията и част от тези правила са свързани с хората, които ни търсят за съветване. Едно от основните правила в психологията е, че не можем, а и не трябва, да консултираме роднини, приятели, близки познати и колеги. Какво се прави в такъв случай? Човекът, който търси подкрепа, можем да насочим към колега, който да му помогне. Ако някой Ваш близък познат Ви приема като психолог в кабинета си, трябва да знаете, че това не е професионално.

Прочетете повече →

В тази статия ще прочетете какви са отрицателните последици, резултат от вече създадените конфликтни ситуации. Обикновено в началото те са автоагресивни /агресивни и разрушителни спрямо нас самите/, най-вече когато човека е с вътрешен локос контрол /обвинява себе си за създадените проблемите/, а именно: унилост, замисленост, мрачни и тъжни мисли, апатия, потиснатост, обща неудовлетвореност, малоценностни преживявания, чувство за вина, паника. Когато конфликтните ситуации и конфликтите се повтарят или се появят нови, но не можем да се справим с тях и хората са с външен локос контрол /обвиняват винаги другите за проблемите си и никога не търсят причината в себе си/,
следват мнителност, подозрителност, очакване да се случи нещо лошо или някой да ни навреди, лесна раздразнителност, гняв, злоба. Понякога се стига до прекратяване на общуването и общата дейност /ако са колеги/ с опонента, агресия и насилие.

Прочетете повече →

Конфликтът представлява състояние на противопоставяне между две или повече страни. Конфликтите могат да бъдат междуличностни, групови, организационни, междуетнически, международни и др. За конфликт говорим и в случаите на спорове между съседи, когато има война и др. При конфликтите има обект, две или повече страни, определена тема или причина за конфликта и конфликтна ситуация.

Причините за конфликтите са различни – материални, морални, религиозни, етнически и други. Конфликтите съществуват тогава, когато не могат да бъдат постигнати по едно и също време стремежите и желанията на две или повече от страните, а също тогава, когато ценностите, потребностите и интересите им се различават. При конфликтите всяка страна вярва, че другата страна смята да навреди на нейните интереси или вече го е направила.

Прочетете повече →

При различните психологически школи ударението се поставя на различно място: обектните отношения в семейството /според Мелани Клайн/, връзките във фамилията , разработването на стратегии за разрешаване проблемите, социално учене и др. Семейното консултиране е анализ, наблюдение и въздействие върху взаимодействието между членовете на семейството, търсене на начини за решение на проблемните области и използване ресурсите на цялото семейство или на неговите членове.

Семейното консултиране наподобява интервюто като при първия прием на клиенти за психологическо консултиране.

Първият етап от този вид помощ е по-начален, по-опознавателен. В началото на интервюто е важно да се потърсят причините за търсената психологическа помощ. Прочетете повече →