Както вече казах в предишната статия, асертивността е подход, чрез който личността се защитава по независим и самостоятелен начин. Философията на асертивността позволява на човек да каже „да” или „не” и да е убеден в отговора си. Знаете, че всеки човек има своите права и отговорности. Основните асертивни права на всеки човек са:

• да се отнасят към мен с уважение, независимо от възрастта ми, моите пол, раса, социално положение или икономическо състояние;
• да имам мнение и да го изразявам свободно и без да се страхувам;
• да казвам, когато не разбирам нещо и да искам повече информация;
• да казвам „Не”, когато не съм съгласен/на. Да отказвам на молби, без да се чувствам виновен/на. Да не се оправдавам и извинявам за поведението си, когато отказвам;
• да бъда изслушван/на и да не се съгласявам с мнението на другите;
• да имам време да помисля, когато взимам решения и да не позволявам на другите хора „да ме притискат”;

Прочетете повече →

Асертивността е форма на поведение, при която се демонстрира, както уважението към себе си, така и уважението към другите хора. Тя се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки.

Да си асертивен означава да осъзнаеш, че имаш редица права, които можеш да използваш и защитаваш, да си наясно с чувствата си, да се изразяваш точно, ясно и конкретно, като в същото време не доминираш над другите, не си агресивен към тях.
Терминът  е широко разпространен в западната  психология и произхожда от английската  дума assert, която значи заявявам, утвърждавам, доказвам. Човек се държи като асертивен, когато отстоява себе си, изразява истинските си чувства и не позволява на другите хора да се възползват от него. В същото време зачита чувствата на другите. Ако човек е асертивен, може да защити по най-добрия начин интересите си.

Прочетете повече →

Реших да напиша тази статия, провокирана от това, че многократно ми се е случвало хора, с които сме роднини, приятели или близки познати периодично да ме търсят за да ги слушам, а те да ми се доверяват. Винаги използват думите „Нали си психолог?”, „Друго е като поговориш с психолог!”, „Търся те като психолог…”.

Когато чуя изброените по-горе реплики от близки хора, винаги правя уточнението, че бих могла да ги изслушам само и единствено като позната или приятелка, но не и като психолог. Обикновено след това следват много въпроси, търсещи причините да отказвам да приемам познати за съветване и дълги обяснения, често свързани с даване на примери.

Ние психолозите трябва да спазваме определени правила от психологията и част от тези правила са свързани с хората, които ни търсят за съветване. Едно от основните правила в психологията е, че не можем, а и не трябва, да консултираме роднини, приятели, близки познати и колеги. Какво се прави в такъв случай? Човекът, който търси подкрепа, можем да насочим към колега, който да му помогне. Ако някой Ваш близък познат Ви приема като психолог в кабинета си, трябва да знаете, че това не е професионално.

Прочетете повече →

Примерите за хедонизъм са много. Ако човек е успял да сублимира(1)   обикновено се включва в екстремни спортове /парашутизъм, парапланеризъм, мотоцеклитизъм, алпинизъм, скално катерене, сърфиране  и др./, става сексуално разкрепостен и др. В случай, че човек е хедонист по начин, силно неприемлив за околните /т.е. не е сублимирал/ обикновено се касае за психическа нестабилност. Резултатите са престъпно поведение – злоупотреба с наркотици, проституция, участие във въоръжени обири и др. Вечните търсачи на удоволствия са хора, които посвещават живота си на търсене и постигане на нови, допълнителни блаженства.

По мое лично мнение мъжете-хедонисти са повече от жените, които изпитват постоянно желание за радост. Обикновено мъжете-хедонисти изглеждат така:  мъжествени, силни, стабилни, интелигентни, интересни, безстрашни, независими, упорити и с добра самооценка. Притежават физическа и психическа зрялост, издръжливост, физическа красота и привлекателност. Имат чувство за хумор. Естествени и емоционални са в поведението си с околните. Често имат татуировки. Живеят на „ръба на пропастта”.

Прочетете повече →

Реших да напиша тази статия, провокирана от поведението на хора около мен, а също така и провокирана от снимки, на които периодично попадам във фейсбук.

Хедонизмът е етическо учение, разработено от философите Аристип и Епикур, според което целта на човешкия живот е доставяне на наслада и удоволствие. Понякога тази цел влиза в противоречие със социално-приемливите норми, при които има много ограничения и забрани.

Думата хедонизъм, преведена от гръцки език /hedonismos/ означава удоволствие, наслада. Хедонистите се опитват да си осигурят удоволствие по всякакъв начин.

Прочетете повече →

Както вече уточних в предишните статии, когато пиша за връзките имам предвид връзките не само с партньора, но и връзките с членове на семейството, приятелите, колегите и въобще хората, които ни заобикалят. В предишните статии имахте възможност да прочетете кои са причините, които водят до конфликтни връзки с другите хора, а в тази статия ще прочетете какво е необходимо да направите за да имате успешни връзки.

– Да не обсебвате другите и да липсва желание да ги контролирате.
– Да предоставяте свобода на хората около Вас, да ги научите да живеят живота си и да проявяват емоционален стремеж към важните за тях неща.
– Да не превръщате връзката в навик.
Прочетете повече →

Връзката с нашата майка отразява връзката ни с околния свят. Обикновено контактите с нашата майка ги пренасяме в контактите с другите. Несигурните майки най-често раждат несигурни деца, които по-късно стават несигурни възрастни. Майките, които са уверени раждат деца, които са психически стабилни, активни, инициативни, амбициозни и уверени.

От много важно значение е по какъв начин ще бъде възпитано детето от своите родители – по начин, който да вижда положителното у другите, да има партньори и приятели или по такъв начин, че да бъде мнително, подозрително и негативно към тях.

Ако гледаме по агресивен начин на света около нас ще се свържем с агресивни хора – приятели, познати, колеги, партньори, а това води до големи разочарования и липса на доверие спрямо другите. Бъдете внимателни как гледате на тях, защото с каквито очи ги гледате, с такива и те ще Ви гледат!

Прочетете повече →

Този път ще пиша за връзките – връзките, които имаме от нашето раждане до момента, а също и за връзките, които ще имаме. Имам предвид връзките с нашите родители, нашите приятели, с партньора/рката, с колегите, с познатите и връзката, която имаме със себе си. Сега света минава през криза на връзките, имам предвид конфликтите, разводите, бунтовете, протестите, войните… Влизането във връзка обикновено означава влизане в конфликт.

Като казвам това имам предвид, че често взаимоотношенията с другите /а понякога и отношението към нас самите, определени наши постъпки, поведение/ носят конфликтен елемент.

Връзките в живота дават достатъчно информация за нас! Какво означава да имам връзка и да се свързвам с някой? Кои са връзките в нашия живот? Как се случва така, че връзките ни се разпадат? На какво се дължи това? Как да направим така, че връзките ни да са успешни?

Прочетете повече →

Вече писах достатъчно за конфликтите в предишните две статии. Негативните последици от конфликтите са стрес, гняв, злоба, агресия, прекратяване на взаимоотношенията и др. Но хората трябва да се научат да живеят въпреки конфликтите и да се научат да ги решават. В тази статия ще научите какви са ползите от конфликтите. Освен негативните последици от конфликтите, съществуват и позитивни такива, с които се занимава психологията.

Първото и най-важно нещо е да се обсъждат конфликтите, да се търсят решения и да се намери изход от конфликтната ситуация. Конфликтите ни помагат да разберем кои са причините, довели до тях. Те ни позволяват да разберем позицията на отсрещната страна, а също така по какъв начин да решим конфликтните взаимоотношения с другите. Прочетете повече →

В тази статия ще прочетете какви са отрицателните последици, резултат от вече създадените конфликтни ситуации. Обикновено в началото те са автоагресивни /агресивни и разрушителни спрямо нас самите/, най-вече когато човека е с вътрешен локос контрол /обвинява себе си за създадените проблемите/, а именно: унилост, замисленост, мрачни и тъжни мисли, апатия, потиснатост, обща неудовлетвореност, малоценностни преживявания, чувство за вина, паника. Когато конфликтните ситуации и конфликтите се повтарят или се появят нови, но не можем да се справим с тях и хората са с външен локос контрол /обвиняват винаги другите за проблемите си и никога не търсят причината в себе си/,
следват мнителност, подозрителност, очакване да се случи нещо лошо или някой да ни навреди, лесна раздразнителност, гняв, злоба. Понякога се стига до прекратяване на общуването и общата дейност /ако са колеги/ с опонента, агресия и насилие.

Прочетете повече →